Конуей преглътна, погледът му се насочи към зловещия, заострен пипалорог, с който, не се и съмняваше, онези от вида на пациента му са си пробили път към върха на еволюционното дърво. Каза сухо:
— Не се престаравайте, лейтенант.
Визуално и с помощта на преносим рентгенов скенер, Конуей изследва внимателно пациента и отвън, и отвътре. Взе няколко проби, включително от засегнатата кожа, и ги изпрати в Патологията заедно с три плътно изписани страници съпровождащи бележки. После се изправи и се почеса по главата.
Пациентът беше топлокръвен, аеробен организъм и имаше сравнително нормални изисквания към гравитацията и налягането, което, като се има предвид и външният вид на съществото, го слагаше във физиологичната класификация ЕПЛХ. Явно страдаше от добре развита и широко разпространила се епителома, симптомите бяха толкова явни, че Конуей всъщност би трябвало да започне лечението без да изчаква отговор от патолозите. Но заболяването от рак на кожата, по принцип, не докарва пациента до дълбоко безсъзнание.
Това можеше да е доказателство и за психологически усложнения, както знаеше, а в такъв случай би трябвало да извика специализирана помощ. Един от телепатичните му колеги би бил очевидният избор, ако не бе факт, че телепатите само в редки случаи можеха да работят със създания, които не са телепатични по същността си и по принцип — само със същества от собствения си вид. С изключение на много редки случаи, телепатията е била откривана в строго затворени системни форми на комуникация. Което свеждаше избора до приятеля му ЖЛНО, емпатът доктор Приликла…
Зад гърба му лейтенантът се изкашля меко и каза:
— Когато приключите с прегледа, докторе, О’Мара би искал да ви види.
Конуей кимна.
— Ще пратя някой да хвърля по едно око на пациента — каза и се ухили. — Пазете го така добре, както пазехте и мен.
Докато пресичаше главната зала, Конуей инструктира една земна сестра — много добре изглеждаща сестра-човек — да дежури в приемната. Би могъл да прати и някой от тралтаните ЕЖЛИ, които принадлежаха към вид с шест крака и бяха толкова едри, че в сравнение с тях земният слон би изглеждал крехко, изящно създанийце, но му се струваше, че дължи на лейтенанта нещо в замяна на първоначалното си лошо отношение към него.
Двадесет минути по-късно, след като три пъти се наложи да сменя защитни костюми и след преход през хлорна секция, коридор, принадлежащ на вододишащите АУГЛ и свръхохладена зала на метановите форми на живот, Конуей се представи в кабинета на майор О’Мара.
Като главен психолог на многовидовата болница, разположена в ледения мрак на галактическия ръб, той отговаряше за умственото добруване на екипа от десет хиляди същества, съставен от осемдесет и седем различни раси. О’Мара беше много важна личност в Галактическата болница. По свое собствено решение беше също и най-достъпният човек в цялата болница. Обичаше да казва, че не го е грижа кой го посещава и кога, но ако нашествениците нямат наистина добра причина да го занимават с глупавите си дребни проблеми, не бива и да очакват особено радушно посрещане. За О’Мара всички от персонала бяха пациенти, пък и се разпространяваше слух, че високото ниво на стабилност между разнообразните и доста често докачливи извънземни представители се дължи на това, че прекалено се страхуват от психолога, за да си позволят да полудяват.
Днес обаче майорът беше в почти радушно настроение.
— Това ще отнеме повече от пет минутки, тъй че по-добре седнете, докторе — каза кисело, когато Конуей спря пред бюрото му. — Значи вече сте видели нашия канибал, а?
Конуей кимна и седна. Накратко разказа за наблюденията си по отношение на пациента ЕПЛХ, включително подозрението си, че може да съществуват и усложнения от психологически характер. Накрая попита:
— Имате ли някаква друга информация за самия него, освен за канибализма му?
— Твърде малко — отвърна О’Мара. — Бил е открит от патрулен кораб на Мониторите в звездолет, който, макар и без повреди, е предавал авариен сигнал. Очевидно се е разболял прекалено тежко, за да пилотира кораба си. Нямало е други членове на екипажа, но понеже ЕПЛХ са били нова раса за спасителния екип, те са минали кораба му под лупа и са открили, че на борда би трябвало да има поне още едно същество. Открили са го както чрез нещо като личен дневник в корабната компютърна система, записан от ЕПЛХ на лента, така и чрез оглед на въздушните люкове и различните животоподдържащи механизми, подробностите около които не ни касаят в момента. Както и да е, всички факти сочели, че на борда на кораба е имало две същества, а дневникът свидетелства доста ясно, че едното е срещнало доста зловещ край в ръцете и между зъбите на вашия пациент.