Знакът над входа означаваше: „Възстановително ниво, видове ГБГЖ, ГБЛЕ, ЕЛНТ, ЖКНМ и ЕЖЛИ“, Конуей влезе, смени престилката си с шорти и се зае да търси Мърчисън.
Умелото осветяване и някои наистина гениални пейзажни техники бяха придали на възстановителното ниво илюзия за огромно пространство. Беше се получил малък тропически плаж, ограден от две страни от скали и отворен към морето, което стигаше чак до замъгления от омара хоризонт. Небето беше синьо и безоблачно — реалистичен ефект на облаци трудно се постигал, беше пояснил инженерът по поддръжка — и водата в залива беше в тъмнотюркоазена отсянка. Тя се плискаше по златистия, плавно наклонен бряг, чийто пясък беше почти непоносимо горещ за краката. Само изкуственото слънце, което беше прекалено червеникаво за вкуса на Конуей, а и чуждопланетните растения, прорасли по плажа и скалите, пречеха мястото да се възприема като истински тропически залив някъде на Земята.
Но пък пространството в Галактическата болница беше ценно и от хората, които работеха заедно, се очакваше заедно и да се забавляват.
Най-ефективният, макар и напълно незабележим ефект на това ниво беше фактът, че тук се поддържа половината от нормалната гравитация. Половин G означава, че уморените хора могат да се отпуснат по-удобно, а онези, които са в настроение, ще се почувстват още по-жизнени, помисли си сърдито Конуей, когато ниска, бавна вълна връхлетя плажа и се разби в коленете му. Турбуленцията в залива не се произвеждаше изкуствено, а варираше в съответствие с размера, броя и ентусиазма на къпещите се.
На една от скалите бяха монтирани няколко трамплина, свързани с вградени тунели. Конуей се покатери на най-високия, петдесетфутов трамплин и от тази наблюдателница се постара да открие женската ГБГЖ в бял бански и на име Мърчисън.
Не беше в ресторанта на отсрещната скала или в плитчините близо до плажа, или в тъмнозелената вода под трамплините. Пясъкът беше гъсто осеян с почиващи жизнени форми — големи, малки, кожести, люспести и космати — но Конуей нямаше проблем да различи земните женски ГБГЖ от общата маса, понеже бяха единствената разумна форма на живот във федерацията с табу към нудизма. Тъй че можеше да бъде сигурен, че всеки един с облекло, все едно какво, щеше да е от вид, който той наричаше човешки същества.
Внезапно забеляза бяло петно, което беше частично оградено от две ивици зелено и една в жълто, застанали наблизо. Това трябваше да е Мърчисън, точно така. Той бързо се обърна и се спусна по стълбичката.
Когато Конуей приближи групичката около белия бански, двамата монитори и интернистът от осемдесет и седмо ниво се оттеглиха с очевидно недоволство. Не успя да овладее изтънелия си от напрежение глас и се ядоса сам на себе си като се чу да казва:
— Здрасти. Извинявай за закъснението.
Мърчисън прикри с длан очите си, за да го погледне.
— Самата аз току-що пристигам — отвърна с усмивка. — Защо не легнеш?
Конуей се отпусна на пясъка, но остана надигнат на лакът и загледан в нея.
Мърчисън притежаваше комбинация от физически черти, които правеха невъзможно за който и да е земно-човешки мъжки екземпляр от екипа да я наблюдава с клиничен интерес, а редовното излагане на изкуствените, но богати на ултравиолет лъчи на слънцето й беше придало разкошен тен, обогатяван още повече от главозамайващия контраст с белия й бански. Тъмната кестенява коса струеше лениво под изкуствения бриз, очите й отново бяха затворени, устните — леко открехнати. Дишаше бавно и дълбоко, като човек който е напълно отпуснат или спи, а това, което движението на гърдите й причиняваше на банския, причиняваше разни неща и на Конуей. Той внезапно си помисли, че ако тя е телепат, в този момент сигурно би скочила и би хукнала да спасява скъпоценния си живот…
— Изглеждаш — каза тя, като отвори едното си око, — като някой, на когото му се иска да нададе басово ръмжене и да започне да се бие по яките, гладко избръснати гърди…
— Не са гладко избръснати — възрази Конуей, — просто по природа не съм космат. Но бих искал за малко да ми обърнеш внимание. Трябва да поговорим, насаме, имам предвид…
— Хич не ме е грижа за разни гърди — каза тя успокоително, — тъй че и ти не трябва да се притесняваш от това…
— Не се притеснявам — каза Конуей и после помоли. — Не може ли да напуснем тази менажерия и… Олеле, нашествие!
Той бързо посегна и закри очите й с ръка, а с другата прикри своите.
Двама тралтани с общо дванадесет слонски крака изтърчаха на няколко ярда от тях и се хвърлиха във водата, разпръсквайки пясък и вода в радиус от близо петдесет ярда. Местната G позволяваше на по принцип бавните и тежки ЕЖЛИ да подскачат като агънца, но и задържаше за по-продължително време във въздуха вдигнатия от тях пясък. Когато Конуей се убеди, че и последните песъчинки са паднали, дръпна длан от очите на Мърчисън. Но не напълно.