Полковник Уилямсън му беше дал копия с по-подробната и прясна информация, пристигнала по каналите на Мониторния корпус, но той започна с файла, получен от О’Мара.
Създанието Лонвелин се е било запътило към свят, за който било чуло доста неприятни слухове, в практически неизучена област на Малкия Магеланов облак. Междувременно се разболяло и го доставили в Галактическата болница. Малко след като го обявили за клинично здрав, той продължил пътуването си и няколко седмици по-късно се свързал с Мониторния корпус. Настоял, че условията на света, който е открил, са едновременно социологически сложни и варварски в медицинско отношение, и че се нуждае от съвет по медицинската част, преди да започне да действа успешно срещу множеството социални заболявания, от които страдала тази наистина объркана планета. Помолил също, ако е възможно, за събирачи на информация да бъдат пратени същества от физиологичната класификация ГБГЖ, понеже местните са от същата класификация и са изключително негостоприемни към всички други извънземни форми на живот — факт, който сериозно пречел на дейността на Лонвелин.
Самият факт, че „полубогът“ моли за помощ от какъвто и да е род, беше достатъчно изненадващ предвид огромния интелект и опит на неговия род при разрешаване на социологически проблеми. Но в този случай положението ужасяващо се беше влошило и Лонвелин беше твърде зает да използва защитните си средства, за да се занимава с каквото и да е друго…
Съобразно доклада му, той беше започнал с планетарно наблюдение от космоса в продължение на доста обиколки, като следял радиопредаванията чрез транслатора си и беше записал бележка колко ниско е нивото на индустриализация, което толкова странно контрастирало с единствения все още функциониращ космопорт. Когато всичката смятана от него за необходима информация била събрана и оценена, той си избрал място, което сметнал за подходящо за приземяване.
От наличните доказателства Лонвелин преценил, че този свят — местните го наричали Етла — преди време е бил просперираща колония, която поради икономически причини е регресирала и сега има съвсем слаби контакти с външния свят. Но все пак имала такива, което означавало, че първата и обикновено най-трудна работа на Лонвелин — падането от небето — щяла необичайно да се опрости. Тези хора трябвало да знаят за извънземните. Така че влязъл в ролята на бедно, изплашено и доста тъпичко извънземно, на което му се е наложило да се приземи, за да ремонтира кораба си. За целта щял да поиска разнообразни странни и напълно безполезни парчета метал или камъни и щял да се постарае да направи максимално трудно за етланците да разберат от какво точно се нуждае. Но срещу тези парчета боклук без стойност би могъл да обмени много ценни предмети и скоро по-инициативните местни щели да научат за това.
На този етап Лонвелин очаквал да бъде експлоатиран безсрамно, но нямал нищо против. Постепенно положението щяло да се промени. Вместо да дава ценни предмети, щял да предложи да изпълнява още по-ценни услуги. Щял да даде да се разбере, че сега корабът му очевидно е невъзможно да бъде поправен и постепенно на Етла щели да го приемат като постоянен жител. След това щяло да е само въпрос на време, а времето било нещо, от което Лонвелин притежавал изключително добри запаси.
Приземил се близо до път, който свързвал две малки градчета и скоро имал възможност да се разкрие на един местен. Местният, при все внимателно осъществения контакт на Лонвелин и множеството уверения през транслатора, офейкал. Няколко часа по-късно малки, груби ракети с химически бойни глави започнали да падат върху кораба му и целия район, който бил гъсто залесен, бил отровен с ужасни химикали и подпален.
Лонвелин бил неспособен да действа, без да знае защо тази раса с опит в междузвездните пътувания би могла да е толкова сляпо негостоприемна към външни раси и понеже не бил в състояние сам да зададе въпросите си, повикал на помощ земни човеци. Малко по-късно специалистите от Извънземни контакти на Мониторния корпус пристигнали, взели ситуацията в свои ръце и предприели активни действия.
Доста открито, както се оказало.
Те открили, че местните се ужасяват от извънземните, понеже смятат, че те са носители на зарази. Още по-странното в случая било, че не се боят от извънпланетни посетители от собствените си раси или много сходни такива, членове на които би било по-вероятно да са преносители на заболявания: понеже всеизвестен медицински факт е, че болести, от които страдат извънземни, не могат да се предават на членове на други планетарни видове. Всяка раса с познания в междузвездното пътуване би трябвало да знае за това, помисли си Конуей. То е първото нещо, което една пътуваща между звездите култура научава.