Опитваше се да извлече някакъв смисъл от това странно противоречие, като използваше уморения си мозък и някои дебели справочници по федеративната колонизационна програма, когато майор Стилман пристигна и за негова радост прекъсна заниманията му.
— Пристигаме след три дни, докторе — започна майорът, — и мисля, че е време да преминете малък курс по облекло и оръжие. Тоест, имах предвид, да се научите да носите етлански дрехи. Костюмът е доста симпатичен, макар че лично аз просто нямам колене за килт1…
Стилман обясни, че корпусът се е свързал с Етла на две нива. В единия случай са се приземили тайно, използвали местния език и дрехи, никакви други прикрития не са били необходими поради извънредно близките физиологически сходства. По-голямата част от последващата информация била събрана по този начин и поне досега нито един агент не е бил заловен. На второто ниво мониторите разкрили извънземния си произход, разговаряли през транслатори и тяхната история била, че са научили за местното население и са дошли да предложат медицинска помощ. Етланците приели тази версия, като освен това споменали, че и преди са им правени подобни оферти за помощ, а на всеки десет години пристига имперски кораб, натоварен с най-новите лекарства, но при все това медицинската ситуация продължава да се влошава. Мониторите били добре дошли да опитат да разрешат проблема, ако съумеят. Очевидно обаче според етланците пришълците били просто още една групичка добронамерени некадърници.
Естествено, когато се стигнало до въпроса за приземяването на Лонвелин, мониторите се престорили, че нямат ни най-малка представа за това и изразили мнение, близко до местното средностатистическо.
Проблемът се оказал много сложен, каза Стилман, и продължавал да се усложнява с всеки доклад, пратен от агентите под прикритие. Но Лонвелин имал прекрасен простичък план за разчистване на цялата бъркотия. Когато Конуей чу за него, внезапно му се прииска да не се беше опитвал да впечатли Лонвелин с лекарските си умения. Тогава щеше да си е все още в болницата. Това същество го правеше отговорен за организирането на лечебен процес за цяла планетарна популация и самата идея му носеше много неприятно присвиване в чревната област…
Етла беше обхваната от толкова болести и страдания и ограничено, суеверно мислене, че реакцията им към Лонвелин беше шокираща илюстрация на нетолерантността им към видове, които не напомнят тях самите. Първите две условия усилваха третото, което пък на свой ред подсилваше първите две. Лонвелин се надяваше да прекъсне този омагьосан кръг като предизвика съществено подобрение в здравословното състояние на населението, такова, че да е очевидно за дори най-слабо интелигентните и тесногръди местни. Едва след това мониторите щяха открито да признаят, че през цялото време са действали по поръчение на Лонвелин, поради което мразещите извънземни аборигени биха се почувствали поне малко засрамени от себе си. После, по време на вероятно временното нарастване на толерантността им към външните, което щеше да последва, Лонвелин щеше да се постарае да завоюва доверието им и евентуално да се върне към първоначалния си дългосрочен план за превръщането им отново в нормална, щастлива и процъфтяваща култура.
Конуей каза на Стилман, че не е експерт по тези въпроси, но планът му се струва доста добър.
Майорът отвърна:
— Аз пък съм експерт и той е добър. Стига да проработи.
В деня преди да пристигнат, капитанът попита Конуей дали би искал да се качи в контролната зала за няколко минути. Там изчисляваха позицията си в подготовка за извършването на последния скок и корабът беше излязъл сравнително близо до двойна система, едната от двете звезди в която беше късопериодична променлива.
Очарован, Конуей си помисли, че подобен спектакъл, който кара хората да се чувстват дребни и самотни, ги кара да усетят и нуждата да се скупчат заедно и да си поговорят, за да си възвърнат жалкото самочувствие пред лицето на цялото това великолепие. Разговорните бариери бяха паднали и като че изведнъж капитан Уилямсън заговори с тон, който подсказваше на слушащия го Конуей три неща — че капитанът в крайна сметка може и да е човек, че има коса и че се кани да я поприглади малко.