Капитан Уилямсън, помисли си, докато се настаняваше в леглото, явно е склонен да преувеличава притесненията си.
ДЕВЕТА ГЛАВА
„Веспасиан“ кацна. На главния екран в комуникационната зала Конуей видя напукана бяла ивица бетон, която се простираше до отстоящата на половин миля периферия, където в омарата се губеха дребните детайли на растенията и архитектурата, които биха превърнали сцената в чужда. Прах и сухи листа обсипваха бетона, а по твърде земеподобното небе бяха разпилени множество дрипави облачета. Единственият друг кораб на пистата беше мониторен куриерски звездолет, приземен близо до групата неизползвани сгради, които бяха преотстъпени от етланските власти за наземна база на посетителите.
Капитанът се обади зад гърба на Конуей:
— Нали знаете, докторе, че Лонвелин не е в състояние да напуска кораба си и че всякакъв физически контакт между нас на този етап би разрушил настоящите ни добри отношения с местните. Но за сметка на това имаме голям екран. Само минутка…
Чу се щракване и Конуей вече гледаше към контролната зала на кораба на Лонвелин, а изображение на самия ЕПЛХ в цял ръст се беше разпростряло върху по-голямата част от екрана.
— Поздравления, приятелю Конуей — разнесе се гласът на Лонвелин от високоговорителите. — Голямо удоволствие е да се видим отново.
— Радвам се, че съм тук, сър — отвърна Конуей, — вярвам, че сте добре със здравето…?
Това питане не беше само чиста любезност. Конуей искаше да знае дали е имало и други „неразбирателства“ на клетъчно ниво между Лонвелин и личния му доктор, разумна колония вируси, които обитаваха тялото на пациента-гостоприемник. Докторът на Лонвелин беше предизвикал сериозна бъркотия в Галактическата болница и там все още спореха като лекар ли трябва да го класифицират или като зараза…
— Здравето ми е прекрасно, докторе — отвърна Лонвелин, после решително мина на основната тема. Конуей побърза да насочи съзнанието си към настоящето и да се концентрира върху онова, което ЕПЛХ му казва.
Инструкциите към Конуей бяха възможно най-общи. Трябваше да координира работата на събиращите данни медицински офицери от Корпуса тук на Етла, а тъй като социологическите и медицински аспекти на проблема бяха толкова плътно свързани, беше посъветван да се осведомява и за напредъка извън собствената си област. След пристигането на последните доклади социологическият проблем изглежда беше станал още по-объркващ и Лонвелин се надяваше, че ум като неговия, свикнал с усложненията в една многовидова болница, би могъл да установи смислена връзка между целия набор противоречиви факти. Доктор Конуей без съмнение би оценил спешността на въпроса и би пожелал незабавно да се захване за работа…
— …и бих искал данни за земянина-човек Кларк, който работи в Тридесет и пети район — продължи без забележима пауза Лонвелин, — за да мога правилно да оценя докладите на това същество…
Докато капитан Уилямсън даваше изискваната информация, Стилман потупа Конуей по рамото и му кимна да си тръгват. Двадесет минути по-късно вече бяха в каросерията на затворен камион на път към периметъра. Главата на Конуей и едното му ухо бяха здраво бинтовани и той се чувстваше несигурен и малко глупаво.
— Ще останем скрити докато напуснем космопорта — каза успокоително Стилман. — после ще седнем при шофьора. Мнозина етланци пътуват с наши хора напоследък, но може да събудим съмнения, ако ни видят да идваме откъм кораба. А и се насочваме право към града, вместо първо да се регистрираме в наземната база. Мисля, че трябва да видите някои от пациентите си колкото се може по-скоро.
Конуей най-сериозно отвърна:
— Знам, че симптомите са чисто психосоматични, но ми се струва, че и двата ми крака са в напреднал етап на измръзване…
Стилман се засмя.
— Не се притеснявайте, докторе — каза. — Транслаторът, превързан към ухото ви ще ви осведомява за всичко, което става наоколо, а няма да ви се наложи да говорите, понеже ще обясня, че нараняването на главата ви временно е засегнало речевите ви центрове. По-късно обаче, когато започнете да усвоявате по малко езика, добър съвет е да си изработите заекване. С дефект от този тип се маскира факта, че страдащият не знае местните идиоми или акцент, така големите му проблеми се прикриват за сметка на малките… Не всички от нашите под прикритие са напреднали с езика — допълни, — и такива мерки са наложителни. Но най-важното е да запомните да не оставате на едно място достатъчно време, за да бъдат забелязани определените странности в поведението ви…