В този момент шофьорът вметна, че приближават блондинка, с която с радост би прекарал целия остатък от живота си. Стилман продължи:
— При все грубата забележка на монитор Бригс, тук вероятно най-добрата ни защита е в умствената ни настройка към работата, фактът, че нашите намерения към тези хора са напълно почтени. Ако бяхме враждебни агенти с цел саботаж, или разузнаване, което трупа данни за бъдеща война, щеше да е много по-вероятно да ни хванат. Би трябвало да сме прекалено напрегнати, твърде силно да се опитваме да сме като местните, да сме подозрителни и поради това — по-склонни към грешки.
Конуей сухо отвърна:
— Правите го да изглежда лесно — но при все това се чувстваше по-спокоен.
Камионът ги остави в центъра на града и те започнаха обиколката си. Първото, което Конуей забеляза беше, че има много малко големи или нови на вид сгради, но дори и най-старите са добре поддържани, а етланците имаха много привлекателен стил на декорация на външната част на домовете си с цветя. Видя хора — мъже и жени, които се трудеха, пазаруваха или пък бяха тръгнали по работа, каква точно в настоящия момент не беше в състояние дори да си представи. Трябваше да мисли за тях като за мъже и жени, множество „той“ и „тя“, а не някакви бездушни извънземни „то“-та.
Видя изкривени крайници, гърбици, белязани от зарази лица. Аналитичното му око отбелязваше и изолираше болестите, преодолени сред населението на Федерацията преди повече от век. И навсякъде видя знак, познат на всеки, който някога е бил в болница или е работил там — как по-малко болни пациенти свободно и всеотдайно помагат, колкото могат на онези, чието състояние е по-лошо от тяхното собствено.
Внезапното осъзнаване, че не се намира в болничен двор, за който подобни признаци са приятно-нормални, а насред градска улица, накара Конуей физически и умствено да замре на място.
— Това, което ме изумява — каза, когато успя да си възвърне гласа, — е че толкова много от тези болести са лечими. Може би всичките. Не сме имали случай на епилепсия от сто и петдесет години…
— И се чувствате готов да хукнете със спринцовка в ръка — вметна мрачно Стилман, — и да инжектирате всичко и на всеки според показанията. Само че не забравяйте — цялата планета е в същото състояние и излекуването на малцина не би помогнало с нищо. Натоварен сте с огромна отговорност, докторе.
— Четох докладите — отвърна Конуей сухо. — Само дето напечатаните букви не ме подготвиха точно за тази действителност…
Прекъсна изречението си на средата. Спряха на натоварено кръстовище и докторът забеляза, че и пешеходците, и автомобилният трафик или забавят, или спират. После видя и причината.
По улицата се задаваше голям фургон. Боядисан и драпиран в червено, за разлика от всички останали превозни средства наоколо, той беше без двигател. По протежение на двете му страни на равни разстояния бяха разположени къси дръжки и всяка една от тях я държеше по един етланец, който ходейки, куцукайки или влачейки се, го буташе напред. Още преди Стилман да си свали шапката и Конуей да последва примера му, вече знаеше, че вижда погребение.
— Сега ще посетим местната болница — каза Стилман, когато катафалката ги отмина. — Ако някой пита, версията ни е, че търсим болен роднина на име Меномер, който е бил приет миналата седмица. На Етла това име е нещо като нашето Смит. Но едва ли ще ни разпитват, понеже практически всички полагат доброволен болничен труд и персоналът е свикнал такива почасови помощници да идват и да си отиват през цялото време. А ако се натъкнем на мониторен медицински офицер — напълно е възможно — няма да го разпознаем. А в случай, че се притеснявате да не би етланските ви колеги да поработят под бинтовете ви, — допълни Стилман все едно можеше да чете мислите на Конуей, — те са прекалено заети за да се интересуват от вече третирани наранявания…
Прекараха в болницата над два часа, без нито веднъж да им се наложи да разказват историята си за Меномер. Още от самото начало си личеше, че Стилман знае всичко за това място и сигурно е работил тук. Но наоколо имаше прекалено много етланци и Конуси не посмя да попита дали той е бил просто наблюдател от Корпуса или почасов санитар под прикритие. Веднъж забеляза медик от Корпуса да наблюдава как етлански лекар освобождава от течности плеврална кухина и изражението му подсказваше, че с огромна радост би си навил тъмнозелените ръкави и би се хванал лично за тази дейност.