Хирурзите носеха яркожълто вместо бяло, някои от прилаганите оперативни техники бяха ужасно варварски и концепцията за изолационни зали или поне разделно лечение явно не им беше идвала наум — или и да им беше хрумвала, помисли си Конуей в опит да бъде честен, направо изумителното количество прииждащи пациенти го правеше невъзможно. Като се има предвид средствата на тяхно разположение и гигантският проблем, с който се занимаваха, това явно беше много добра болница. Конуей я оцени и, като съдеше по онова, което беше видял от екипа, оцени също така и техните способности.
— Те са чудесен народ — каза доста не на място. — Не разбирам защо са се нахвърлили върху Лонвелин така, някак си просто не ми се струва присъщо за тях.
— Да, но са го направили — отвърна мрачно Стилман. — Всичко, което няма две очи, две уши, две ръце и два крака или пък не са на правилните места, му се нахвърлят. Това е нещо, което им отпечатват в съзнанието още в най-ранна възраст, заедно с АБВ-то, буквално. Ще ми се да знам защо.
Конуей премълча. Мислеше си, че причината да намира тук е да организира медицинска помощ за тази планета и мотаенето по странни дрехи из една малка частичка от пъзела не би го подредило целия. Време беше да се заеме със сериозна работа.
Все едно отново четеше мислите му, Стилман каза:
— Мисля, че вече е време да се връщаме. Кабинет в сградата ли предпочитате за работа, докторе, или да е на борда на кораба?
От Стилман, помисли си Конуей, би станал прекрасен секретар. На глас заяви:
— Кабинет в сградата, моля. Прекалено лесно се губя на кораба.
И тъй, той бе настанен в малък кабинет с голямо бюро, копче за повикване на Стилман и някои по-малко важни елементи на комуникационно оборудване. След първия си обяд в офицерската столова, започна да се храни изцяло в кабинета си заедно с майора. Понякога спеше на дивана, а понякога изобщо не си лягаше. Дните отминаваха и от продължителното четене на доклади и още доклади, той започна да чувства очите си като горещи, грапави камъчета, напъхани в главата му. Стилман непрекъснато носеше нови и нови папки с книжа. Конуей реорганизира медицинското разузнаване, като покани някои от лекарите от Корпуса на разговор или отлетя да посети онези, които по различни причини не можеха да дойдат.
Голям брой от докладите бяха извън областта му, просто копия от информацията, пратена от хората на Уилямсън по социологическите въпроси. Той ги четеше с тихата надежда да помогнат за разрешаването на собствения му проблем и множество от тях помагаха, но обикновено само като добавяха по още нещо към озадачаващия го пъзел.
Започнаха да пристигат кръвни проби, биопсии, изследвания от всякакъв вид. Незабавно ги товареха в куриерски кораб — Корпусът вече разполагаше с три такива — и ги пращаха на отговорния Диагностик в Патологията в Галактическата болница. Резултатите бяха препращани по суб-радиото обратно на „Веспасиан“ и разпечатките се трупаха на бюрото на Конуей само след няколко дни. Главният компютър на кораба или по-скоро онази негова част, която не участваше в транслаторната връзка, също му беше предоставена на разположение и постепенно от потока свързани и несвъзани факти като че ли започна да се очертава някакъв смътен мотив. Но този мотив не изглеждаше смислен никому, особено пък на Конуей. Той вече приключваше петата си седмица на Етла и все още имаше твърде твърде малък напредък, за който да докладва на извънземния си шеф.
Е, и Лонвелин не го натискаше за резултати. Той беше много търпеливо същество и разполагаше с всичкото време на света. Понякога Конуей откриваше, че се чуди дали и Мърчисън ще е така търпелива като Лонвелин.
ДЕСЕТА ГЛАВА
В отговор на повикването му майор Стилман се препъна на прага и тежко се просна на стола. Очите му бяха зачервени, а обикновено безукорната униформа — съвсем мъничко измачкана. Двамата си размениха прозявки и Конуей заговори.
— До няколко дни ще разполагам с разчетите за снабдяване и разпределение, които трябват, за да се заемем с лечението на тази планета — каза. — Всяко сериозно заболяване е било отразено заедно с информация за възрастта, пола и географското местоположение на пациента, количествата лекарства са пресметнати. Но преди да дам разрешение за заливане на планетата с медицински препарати, ще ми олекне много ако можех да знам как въобще е възникнала тази ситуация. Честно казано, притеснявам се — продължи, — да не се заемем с подмяна на стъкларията докато бикът още е в стъкларския магазин.