— Разбрано, сър — каза Конуей и прекъсна връзката. Според него беше определено странно, че първо Лонвелин го накастри за прекомерното любопитство и почти веднага след това му разреши да го задоволи. Дали извънземният се притесняваше за имперското влияние тук повече, отколкото беше готов да признае или пък големият звяр просто бе омекнал с напредването на възрастта?
Повика капитан Уилямсън.
Капитанът изхъмка няколко пъти, когато Конуей приключи с обясненията си и в гласа му определено прозвуча определена притеснена нотка, когато отговори на свой ред:
— Доста наши офицери, и медици, и от културния контакт, търсят Империята през последните два месеца, докторе. Един от тях е успял и ни е пратил първоначален доклад. Откривателят е медицински офицер, който не е взимал участие в етланския проект и поради това не знае почти нищо за положението тук, тъй че може и да не ни е толкова полезен, колкото бихте искали. Ще ви пратя доклада му заедно с материала по Телтрен — като се изкашля учтиво, Уилямсън завърши. — Лонвелин също ще бъде информиран за това, естествено, но ще оставя на вашата дискретност кога да му кажете.
Внезапно Конуей се разсмя сърдечно.
— Не се притеснявайте, полковник, ще поприкрия информацията още малко. Но ако вие бъдете разкрит, винаги можете да напомните на Лонвелин, че функциите на добрия слуга са да отгатва предварително какво би желал господарят му.
Продължи да се смее и след като Уилямсън прекъсна връзката, после изведнъж верижната реакция се задейства.
Конуей не се беше смял особено много след пристигането си на Етла. И не ставаше въпрос за самоидентифициране с пациентите му — нито един що-годе приличен доктор с добро отношение към отговорностите си не би извършил такова престъпление. Просто на Етла никой не се смееше кой знае колко. В самата атмосфера сякаш имаше нещо, което предизвикваше усещания и за спешност, и за безнадеждност, които като че ли се усилваха с всеки изминал ден. Беше донякъде като атмосферата в операционна, където пациентът е на умиране, помисли си Конуей, само че дори и при тези обстоятелства хората намираха време да разпукат леда и да се отпуснат за по няколко минути между кризите…
Започваше да му липсва Галактическата болница. Радваше се, че след няколко дни ще се прибере, при все усещането за недоволство по отношение на всичките възли, които оставаха неразвързани. Замисли се за Мърчисън.
И това беше нещо, което не му се беше случвало често на Етла. Два пъти й беше пращал съобщения заедно с етлански проби. Знаеше, че Торнастър от Патологията ще ги види, макар че Торнастър беше ЕЖЛИ с наистина слаб и мимолетен интерес към емоционалните увлечения на човеците-земляни ГБГЖ. Но Мърчисън не беше от най-откритите хора. Сигурно беше сметнала, че ще го окуражи прекалено, ако му драсне поне едно редче в отговор, или пък онази целувка и раздялата им в шлюза окончателно я бяха отвратили от него. Беше особено момиче. Прекалено сериозно настроена, извънредно целеустремена и изобщо нямаше време за мъже.
Първият път, когато се съгласи да се срещнат с Конуей, беше по случай повишението й и тя искаше да празнуват, защото преди това бяха работили заедно по един случай, без той да опита да й пуска ръце. Оттогава насам се бяха срещали с Мърчисън редовно и той беше станал обект на завистта на всички мъжки ГБГЖ-та в болницата. Единственият проблем беше, че няма за какво всъщност да му завиждат…
Мрачният влак на мислите му беше прекъснат от пристигането на монитор, който постави на бюрото му една папка и каза:
— Това са материалите за Телтрен, докторе. Другият доклад е лично за полковник Уилямсън и ще трябва да се копира на неговата Машина. Ще ви го донесем след петнадесет минути.
— Благодаря — каза Конуей. Мониторът си тръгна и той се задълбочи в четене.
Като колониален свят, който не е имал възможност да се развие по естествен път, Етла нямаше национални граници или въоръжени сили, които вървят в комплект с тях, но полицията, която налагаше закона на планетата, всъщност представляваше войници на императора под командването на Телтрен. Именно силите на тези полицаи-войници бяха атакували и все още атакуваха кораба на Лонвелин. На пръв поглед, твърдеше се в доклада, наблюденията показват, че Телтрен е алчна за власт и много горда личност, но обикновено характерната за подобни хора жестокост не беше налице. При връзките си с местното население — имперският представител не беше роден на Етла — Телтрен показваше честност и добросъвестност. Беше явно, че гледа отвисоко на местните — много отвисоко, почти все едно са членове на по-нисшестояща раса. Но не ги презираше, поне открито, и никога не беше жесток с тях.