— Лонвелин не би допуснал повреда в захранването! — възрази рязко Конуей. — Като множество дългоживеещи същества и той страдаше от постоянен страх от смъртта и той нарастваше, колкото по-дълго живее. Имаше най-добрия възможен лекар, за да не допусне болести да съкращават и без друго титаничната продължителност на живота му, а на практика е невероятно да застраши себе си като използва кораб с какъвто и да е механичен дефект. Лонвелин е бил убит — продължи мрачно, — и причината те първи да ударят неговия кораб вероятно е в това, че ужасно мразят извънземните. Успокоява ме мисълта, че можете да защитите кораба, но ако напуснем сега, те може и да не изстрелят втора атомна глава, тъй че да не се наложи нашите хора навън и много повече етланци да умират…
Няма смисъл, помисли си Конуей отвратено. Уилямсън изглеждаше ядосан и смутен, и се инатеше — ядосан, задето му дават очевидно безсмислени заповеди, притеснен защото му се струваше, че Конуей се държи като изплашена стара бабичка, а се запъваше, понеже мислеше, че не докторът, а той е прав в случая.
— Свали си розовите очила, идиот безподобен! — промърмори гневно под носа си Конуей. Не би могъл да се обърне с подобна реплика към полковник монитор, обкръжен от младши офицери, още повече, че Уилямсън в никой случай не беше глупак. Бе разумен, интелигентен, много компетентен офицер. Само дето просто не беше имал възможност да събере в едно наличните факти. Нямаше медицинско обучение, нито пък гнусен, подозрителен ум като на Конуей…
— Вие имате доклада за империята — каза накрая. — Може ли да го прочета?
Очите на Уилямсън се стрелнаха към батареята екрани, които ги обграждаха. Всички до една показваха сцени на бясна дейност — един хеликоптер се подготвяше за полет, друг се клатушкаше над пистата очевидно опасно претоварен, а през люка на куриерския кораб се стичаше поток хора и обеззаразяващо оборудване. Промърмори:
— Сега ли искате да го четете?
— Да — отвърна Конуей и бързо тръсна глава, понеже му дойде нова идея. Отчаяно се опитваше да накара Уилямсън веднага да излети и да изостави обясненията за после, когато щеше да има време да ги дава, но беше явно, че ще се наложи да обяснява веднага и то бързо. Каза:
— Имам теория, която обяснява какво става и докладът би трябвало да я потвърди. Но ако мога да ви кажа какво според мен има в доклада преди да го чета, ще се доверите ли достатъчно на теорията ми, за да се махнем от тук незабавно?
Там отвън край кораба и двата хеликоптера се издигаха в нощното небе, куриерският кораб затваряше люка си и цял набор наземен транспорт, и етлански, и на Мониторите, се насочваше към границите на периметъра. Повече от половината екипаж на кораба е навън, помисли си Конуей, заедно с всички базирани на повърхността монитори, които могат да бъдат привикани — и те се насочват към мястото на взрива, като с всяка изминала секунда увеличават разстоянието между себе си и „Веспасиан“.
Без да дочака отговора на Уилямсън, Конуей се впусна напред:
— Моето предположение е, че това е империя в истинския смисъл на думата, не свободна федерация като нашата. Това означава изключително силна военна организация, която да я държи заедно и да налага законите на императора на правителства на отделните светове, които също са в основата си военни. Всички граждани са ГБГЖ като етланците и нас самите, и като цяло са си най-обикновени хора с изключение на антипатията им към извънземните видове, с които до момента са имали много малка възможност да се срещат.
Дълбоко си пое дъх и продължи:
— Живеят в условия и технологично ниво, които сигурно са близки до нашите. Данъците вероятно са високи, но това не би трябвало да фигурира в предаванията на контролираните от правителството медийни средства. Предполагам, че тази империя е постигнала сравнително голямо разпространение; да речем четиридесет-петдесет обитаеми системи…
— Четиридесет и три — изумено го поправи Уилямсън.
— …и бих предположил, че всеки от тях знае за Етла и симпатизира на страданията й. Те биха обявили този свят под постоянна карантина, но ще правят всичко възможно да му помогнат…