Выбрать главу

— Разбира се, че е така! — намеси се капитанът. — Нашият човек е бил на една от външните планети на империята само два дни и после е бил изпратен на Централния свят за аудиенция при голямата клечка. Но е имал достатъчно време да види какво хората мислят за Етла. Има снимки на страдащи етланци практически навсякъде, където надникнал. На места били повече от рекламните пана и това е благотворителен проект, на който имперското правителство дава пълна подкрепа! Те ми се струват като много приятни хора, докторе.

— Сигурен съм, че са такива, капитане — каза буйно Конуей. — Но не мислите ли, че е много странно съвместните благотворителни усилия на четиридесет и три свята да стигат само до там, че да се праща по един кораб на всеки десет години?

Уилямсън отвори уста, затвори я и се замисли. Цялата зала притихна, с изключение на приглушените входящи съобщения. После, внезапно зад гърба на Конуей Стилман изруга и каза напрегнато:

— Виждам какво има предвид, сър. Трябва да излетим веднага!

Уилямсън премести поглед от Конуей към Стилман и пак обратно. Промърмори:

— Един може и да се е побъркал временно, но двама вече са доказателство…

Три секунди по-късно към целия персонал бяха отправени противоположни заповеди, а спешността им беше подчертана от сирени за обща тревога. Когато всяко нареждане, издадено преди минути беше отменено, Уилямсън отново се обърна към Конуей.

— Продължавайте, докторе — каза мрачно. — Мисля че и аз започвам да го виждам.

Конуей въздъхна с благодарност и продължи да говори.

Етла е била нормален колониален свят, с един космопорт за приземяване на първоначалното оборудване и колонистите, после според разпределението на местните ресурси започнали да се строят градове и планетарното население нараствало. Но сигурно след това ги е ударила епидемия или поредица епидемии, които са заплашвали да ги изтребят до крак. Като чули за мъките им, гражданите на империята са се обединили, както хората правят за приятелите си в опасност, и скоро започнали да пристигат помощи.

Трябва да е започнало като слаба струйка, но се е разраснало бързо щом новината за страдащата колония се е разнесла. Но поне що се отнасяло до етланците, помощта си останала малка.

Събрани доброволно, дарените пари на цяла планетарна популация правели значителна сума и когато куп светове внасят такава лепта, това не може да остане незабелязано от имперското правителство или от самия император. Още повече, че дори в онези дни Империята сигурно е израснала прекалено голяма и неизбежното загниване вече е било залегнало в корените й. Все повече и повече средства са отивали за издръжка на имперския държавен апарат и/или самия император и двора му в лукс, на който те се чувствали в правото си. Било естествено да си кажат, че благотворителността започва от родния дом и да усвоят голяма част от тези средства за собствена употреба. После, постепенно, с публикуването и рекламирането на кампанията за етланска благотворителност, тези средства станали основна част от административния приход.

Така започнало.

Етла била поставена под сурова карантина, макар че и без друго никой със здрав разум не би поискал да отиде там. Но после благополучието се разклатило, понеже етланците сигурно са започнали да се самолекуват при все, че усилията им не били подпомагани. Изглеждало, че чудесният източник на средства пресъхва. Нещо трябвало да бъде сторено и то бързо.

Вероятно имперската администрация си е казала, че не е голяма крачката от задържането на помощта, която би ги излекувала, до това да се поддържат етланците постоянно болни като им се вкарват по няколко сравнително безобидни заболявания от време на време. Болестите би трябвало да са фотогенични, разбира се, за да имат максимален ефект върху добросърдечните граждани — обезобразяващи болести, най-вече, или пък такива, след които страдащият остава увреден или деформиран. Трябвало да се предприемат и стъпки запасът страдащи местни да не се изчерпи, тъй че гинекологичните техники и детската медицина на Етла били развивани добре.

Още на сравнително ранен етап на поста имперски представител бил назначен човек с подходящ психологически профил, който да се уверява, че здравното ниво на планетата ще бъде поддържано на желаното ниво. Ето как етланците престанали да бъдат просто хора и се превърнали в ценни болни животни, точно както имперският представител е навикнал да гледа на тях.

Конуей замълча. И на капитана, и на Стилман изглежда им е зле, помисли си. Точно по същия начин се беше чувствал и той, откакто беше разрушен корабът на Лонвелин и всички парченца от пъзела си дойдоха на мястото. Продължи: