— Местни военни сили, способни да разкарат или унищожат случайни посетители, са винаги на разположение на Телтрен. Поради карантината е силно вероятно всички посетители да са извънземни, тъй че местните са научени да мразят извънземни независимо от вида, броя или намеренията им…
— Но как биха могли да са… толкова… толкова хладнокръвни? — попита Уилямсън ужасен.
— Вероятно е започнало като просто отклоняване на средства — уморено поясни Конуей. — Но после постепенно е излязло от контрол. Сега обаче ние с нашата намеса заплашваме да разрушим най-печелившия имперски бизнес. Тъй че Империята се опитва да премахне нас.
Преди Уилямсън да може да отговори, главният комуникационен офицер докладва, че и двата екипажа на хеликоптерите са вече на борда, а също и персоналът, който е бил на разстояние да чуе сирената, с други думи — всички от града. Останалите не биха могли да се доберат до „Веспасиан“ поне в следващите няколко часа и им е било наредено да минат в нелегалност, докато по-късно се промъкне разузнавателен кораб да ги прибере. Малко преди офицерът да приключи с доклада, капитанът изръмжа:
— Вдигаме кораба! — и Конуей почувства леко главозамайване, когато антигравитационните мрежи компенсираха рязкото аварийно излитане. „Веспасиан“ бясно се насочи към открития космос, а куриерският кораб се движеше само на десет секунди след него.
— Сигурно сте ме помислили за голям глупак… — започна Уилямсън, но го прекъснаха доклади от завърналите се членове на екипажа. Единият от хеликоптерите е бил нападнат; хората от града са били спрени там от местната полиция. Заповедите идвали пряко от имперския представител, с инструкции да убиват всеки, който се опита да избяга. Но местните полицаи и мониторите се били опознали доста добре и етланците се целели над главите им…
— Положението се вгорчава с всяка минута — каза внезапно Стилман. — Знаете ли, мисля, че ще ни обвинят за това, което става около кораба на Лонвелин, за всички заболявания в района. Всичко, което сме направили тук, ще бъде така изкривено, че ние да излезем негодниците. И се обзалагам, че веднага след като напуснем, ще бъдат вкарани цял куп нови болести, за което ще обвинят нас! — Стилман изруга и продължи. — Знаете какво мислят хората от Империята за тази планета. Етла е тяхната бедна, слаба, уродлива сестра, а ние ще сме мръсните извънземни, които хладнокръвно са я обидили…
Докато майорът говореше, Конуей започна да се поти отново. Неговите изводи относно отношението на империята към Етла бяха от медицинска гледна точка и тъкмо медицинският аспект най-много го вълнуваше, тъй че по-широките последствия от случилото се още не му бяха станали ясни. Внезапно избухна:
— Но това може да означава война!
— Да, така е — каза Стилман буйно, — и точно това е, което имперското правителство най-вероятно желае. Разраснало се е прекалено и е изгнило в основата си, ако съдим по онова, което се случва тук. След няколко десетилетия сигурно ще се разпадне по естествен начин и това ще е добре. Но няма нищо по-добро от една хубава война, кауза за която всички да се заловят здраво и така отново да съберат разпадащите се късчета на Империята. Ако си изиграят козовете както трябва, тази война ще ги подкрепи за поне стотина години.
Конуей вдървено поклати глава:
— Трябваше по-рано да забележа какво става. Ако имахме време да кажем истината на етланците…
— Ти го видя преди всички — остро се намеси капитанът, — пък и да бяхме казали на местните, нямаше да помогне, ако не се каже и на обикновените хорица в Империята. Нямаш причина да се обвиняваш за…
— Дежурният артилерийски офицер на линия — обади се глас откъм двадесетината говорителя в залата. — Имаме следа на Зелено 12–31, която пускам на дублиращ екран пет при вас. Според радарните данни вероятно става дума за ракетна атака, във всеки случай е сигурно, че нещото е с мръсни намерения и е по-малко от нас. Инструкции, сър?
Уилямсън погледна към дублажния екран.
— Нищо не правете, докато не атакува — каза, после се обърна отново към Стилман и Конуей. Когато заговори, гласът му беше успокоителният, уверяващо-вдъхновяващ тон на старши офицер, който носи и приема пълна отговорност, тон, който предполагаше, че те не трябва да се притесняват, понеже неговата работа е да се тревожи вместо тях.
— Не се плашете толкова, господа. Тази ситуация, тази заплаха от междузвездна война, все някога щеше да възникне и са разработени съответстващи схеми за справяне с нея. За щастие имаме достатъчно време да вкараме тези планове в действие. Като цяло Империята е малка, плътна асоциация светове — продължи убедително, — иначе не бихме могли да осъществим контакт с тях толкова бързо, федерацията обаче е разпръсната нашироко из галактиката. На нас ни се налага да претърсим един звезден куп, където всяка пета звезда притежава обитаема планета. Техният проблем далеч не е така прост. Ако имат голям късмет, може и да ни открият до три години, но собствената ми преценка е някъде около двадесет. Тъй че виждате, имаме достатъчно време.