Конуей му каза, че е напуснал „Веспасиан“ два часа след закуска.
— Добре — кимна О’Мара. — Можете да се свържете със Скемптън и незабавно да се заемете с работа. Според мен доста отдавна мина време за лягане, но ще спя тук в случай, че на полковника му потрябва нещо. Лека нощ, докторе.
С тези думи той свали и сгъна престилката си, свали си обувките и легна. След секунди дишането му стана дълбоко и равномерно. Конуей внезапно се разсмя.
— Да видиш главния психолог проснат на собствената си кушетка — каза през пристъпите на смеха, — е доста травматизиращо изживяване. Много се съмнявам, сър, че отношенията ни някога ще бъдат същите…
Докато той си тръгваше, О’Мара промърмори сънено:
— Радвам се. За момент си помислих, че цял живот ще ви гледам погребалната физиономия…
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Седем часа по-късно Конуей огледа уморено, но с определена триумфална нотка претрупаното си бюро, потри очи и се взря в бюрото срещу неговото. За момент си представи, че се е върнал на Етла и майор Стилман със зачервени очи ще вдигне глава и ще го пита какво иска.
Само че този път отсреща седеше полковник Скемптън и го стрелна с кървясал поглед.
— Разписанието за евакуация на пациентите е готово — каза уморено Конуей. — Те са разпределени първо по видове, което показва броя на необходимите за преместването им кораби и условията на живот, които трябва да са възпроизведени на превозващия ги съд. При някои от по-странните видове се налагат структурни изменения в корабите, което ще отнеме време. На свой ред всеки вид е описан според сериозността на състоянието на пациента, което пък определя реда на заминаване…
Освен в случаите, помисли си кисело Конуей, когато състоянието е такова, че преместването би застрашило живота на пациента. Налагаше се да евакуират тези болни последни вместо първи, с цел лечението да бъде удължено колкото се може повече, което пък означаваше, че и медиците-специалисти, които би трябвало да са евакуирани по това време, ще се задържат да го лекуват, а дотогава животът му може вече да е застрашен по-скоро от ракетите на имперските кораби. Вече нищо не вървеше подредено и последователно!
— …после на отдела на О’Мара ще им отнеме няколко дни да прегледат медицинския персонал и онези от поддръжката, — продължи Конуей, — при все че им се налага само да им зададат няколко въпроса под детектор на лъжата. Когато пристигнах, очаквах болницата вече да е атакувана. В момента не знам дали да планирам паническа евакуация в рамките на четиридесет и осем часа, което е абсолютно минималното възможно време за това и вероятно ще убие повече пациенти, отколкото ще се спасят, или да отделя време и да планирам просто бърза евакуация.
— Не бих могъл да събера кораби за четиридесет и осем часа — отвърна късо Скемптън и отново сведе глава. Като завеждащ поддръжката и болничното снабдяване, мониторът се занимаваше с подбора, модификациите и пренасочването на предоставените му транспортни средства, и също си имаше ужасно много работа.
— Това, което се опитвам да изясня — настоя Конуей, — е с колко време разполагаме!
Полковникът отново вдигна глава.
— Съжалявам, докторе! Имам тук предварителна оценка, която дойде преди няколко часа… — той повдигна една от най-горните купчини хартия от бюрото си и я зачете.
Като внимателно се анализират всички известни фактори, твърдеше се в доклада, изглеждаше вероятно да остане малък времеви период между момента, в който Империята е открила точното местоположение на Галактическата болница и времето, когато ще предприемат първите си действия. Най-вероятно първоначално ще пристъпят към разузнаване, предприето от един кораб или малка разузнавателна флотилия. Разположените в момента около болницата мониторни единици ще се постараят да разрушат тези разузнавачи. Независимо дали успеят или не, следващият ход на империята ще е по-решителен, вероятно широкомащабно нападение, което ще изисква доста дни подготовка. По това време допълнителните единици на мониторния корпус ще са достигнали този район…
— …да речем осем дни — заключи Скемптън, — или три седмици, ако имаме късмет. Но не мисля, че ще сме късметлии.
— Благодаря — каза Конуей и се върна към работата си.
Първо приготви обобщение на ситуацията за разпределението на медицинските екипи през следващите шест часа. В него максимално наблегна на необходимостта от бърза, стройна евакуация, без да се пресилват нещата дотам, че да се предизвика паника и препоръча пациентите да бъдат информирани чрез лекарите им, така че стресът да е минимален. В случаите на сериозни заболявания докторите трябваше по собствена преценка да решат дали да съобщят на пациента или да го евакуират под упойка. Допълни, че в момента неизвестен брой медицински лица ще бъдат евакуирани с пациентите и всеки трябва да е готов да напусне болницата с неколкочасово предизвестие. Този документ изпрати в „Публикации“ да го копират и разпечатат така, че всеки да може да получи нужната информация горе-долу по едно и също време.