— Три четвърти от медицинския персонал и от поддръжката, — каза О’Мара остро, — притежават информация, която вероятно би помогнала на врага, ако ги заловят. Те напускат заради сигурността, все едно дали са диагностици, компютърни специалисти или ординатори нисък клас. В случая нямат избор. Освен изброените, има и немалък брой специалисти-медици, които са задължени да отпътуват, понеже състоянието на пациентите им налага да се грижат за тях по време на прехода. Що се отнася до останалите, почти нищо не мога да направя, те са разумни, интелигентни възрастни същества, способни сами да вземат решения.
Конуей изсумтя.
— Преди да се усъмните в здравия разум на другите хора, — сухо попита О’Мара, — дали не бихте ми отговорили на един въпрос. Вие оставате ли?
— Ами… — започна Конуей.
Психологът прекъсна връзката.
Конуей доста време стоя и се взира в слушалката, без да я пуска. Все още не беше решил какво се кани да каже и какво не. Знаеше, че не е герой по рождение и ужасно му се искаше да замине. Но не възнамеряваше да напуска без приятелите си, понеже ако Мърчисън или Приликла и другите останеха, не би могъл да понесе това, което биха си помислили за него, ако избяга.
Вероятно те на свой ред смятаха, че се кани да остане, но го прикрива, а истината беше, че се страхуваше прекалено много и същевременно беше прекалено горд да им признае, че се страхува…
Острият глас на полковник Скемптън прекъсна самоунищожителните му размисли:
— Докторе, келгианският болничен кораб пристигна. Също и иленсиански товарен. На докове пет и седемнадесет след десет минути.
— Добре — кимна Конуей. Напусна кабинета и почти се затича към Рецепцията.
Когато пристигна, и трите контролни бюра бяха заети, две от нидиани и третото от лейтенант от Корпуса в готовност. Конуей се настани между и зад нидианите, където можеше да вижда и двата комплекта дублиращи екрани и стисна палци в надежда, че може да се справи, когато нещата неизбежно тръгнат на зле.
Келгианският кораб, вече скачен на док пет, беше голям, един от най-последните модели междузвездни лайнери, по пътя насам частично преустроен в болничен транспорт. Приспособленията не бяха съвсем завършени, но екип от поддръжката и роботи вече се товареха заедно със старшия медицински персонал, който щеше да подготви настаняването на пациентите. В същото време болните в отделенията им бяха подготвяни за прехвърляне и нужното за целта оборудване пристигаше бързо и без особено да се държи сметка за нанесените повреди по стените на залите. Някои от по-дребните апарати, натоварени на самоходни болнични колички, вече бяха на път към кораба.
Като цяло това изглеждаше доста проста операция. Атмосферата, налягането и гравитационните изисквания на пациентите бяха точно като тези на кораба, тъй че нямаше нужда от сложно защитно оборудване, а корабът беше достатъчно голям да поеме всички келгиански пациенти и оставаше свободно място. Щеше да разчисти напълно нивата ГБЛЕ и същевременно да се отърве от няколко тралтани ЕЖЛИ. Но макар че първата операция не беше особено сложна, Конуей прецени, че на кораба ще му трябват шест часа да натовари и да замине. Обърна се към другото контролно бюро.
Тук картинката в много аспекти беше сходна. Обзавеждането на иленсианския кораб идеално съответстваше на това в нивата ПХТЙ, но корабът беше по-малък и, като се има предвид предназначението му, нямаше голям екипаж. По тази причина подготовката за пристигащите пациенти не беше толкова напреднала. Конуси насочи допълнителни екипи от поддръжката към иленсианския товарен, като си мислеше, че ще има късмет, ако успее да разкарат шейсет ПХТЙ с този тук, а в същото време другият кораб стигаше да опразни цели три нива.
Все още се опитваше да намери решения на проблема, когато екранът на лейтенанта светна.
— Тралтанска линейка, докторе — докладва. — Напълно подготвена и заредена да поеме шест ЕСОВ и чалдърит, както и двадесет от собствения им вид. Няма нужда от подготовка от тяхна страна, казват направо да ги качваме.
АФЖЛ от Чалдърскол, четиридесетфутови бронирани рибоподобни същества, бяха воднодишащи, които не можеха да оцелеят в друга среда повече от няколко секунди. От друга страна ЕСОВ бяха едри, ужасно масивни и дебелокожи същества, привикнали към силните гравитация и налягане на Хъдлър. Откровено казано, хъдлъритите въобще не дишаха, тяхната извънредно здрава обвивка им позволяваше да прекарват продължителни периоди в условията на нулеви гравитация и налягане, тъй че водната секция на АФЖЛ не би трябвало да им навреди…
Конуей бързо каза: