Конуей се спря:
— Какво има?
— А, нищо, нищо — Манън дори не се обърна. — Просто започвам да разбирам защо искаш да слезеш там лично.
— Ама нали ти казах защо! — нетърпеливо въздъхна Конуей.
Излезе, като ядосано си мърмореше под носа, че колегата му е виновен в предизвикване на безсмислен разговор по време, когато всички излишни приказки са престъпление. После се зачуди дали остаряващият доктор Манън не е уморен или пък носи в главата си особено объркваща касета и внезапно го заля срам. Не се притесняваше ненужно от това, че се нахвърля на Скемптън и рецепционистите, но не искаше да започне да къса и главите на приятелите си — нищо, че беше изтормозен и уморен, и цялата болница се носеше към Ада като катастрофирал самолет. Но много скоро се оказа прекалено зает, за да се срамува.
Три часа по-късно състоянието на пълна обърканост около него като че ли се беше удвоило, макар че всъщност истината беше, че два пъти повече работа се изпълнява за два пъти по-кратко време. От високата галерия при един от входовете на главната зала АФЖЛ, Конуей наблюдаваше редица ЕЛНТ — шестокраки, ракоподобни същества от Мелф IV — да кретат или да бъдат превозвани по пода на големия басейн. За разлика от пациентите си амфибии, гъсто окосмените и дишащи въздух келгианци, които им помагаха, носеха защитни костюми, които се бяха превърнали в сауни отвътре. Откъслеците от разговори по транслатора, които достигаха до Конуей, макар и лишени от емоции при превода, граничеха с бяло светене. Но работата вървеше и то доста по-бързо, отколкото той се беше надявал.
В коридора зад него напредваше бавна процесия иленсианци, някои в защитни костюми, а по-сериозно болните — в надуваеми палатки, които обгръщаха леглата им. Подпомагаха ги земни и келгиански сестри. Прехвърлянето вървеше гладко сега, но само преди половин час имаше момент, когато Конуей се беше чудил дали въобще може да стане…
Когато големите надуваеми палатки навлязоха в пълната с вода секция АФЖЛ, те литнаха като гигантски пълни с хлор балони и залепнаха за тавана. Плъзгането им по протежение на горната повърхност обаче беше невъзможно, защото стърчащите тръби можеха да разкъсат тънката им тъкан, а събирането на пет-шест сестри за свалянето им не беше практично. От долното ниво докараха самоходни колички — средства, непредназначени, но теоретично годни за работа под вода — с идеята едновременно да държи супер-водоизместимите си пациенти и същевременно бързо да ги придвижва. След малко захранването на една даде на късо и количката се озова в центъра на въртоп съскаща, кипяща вода, която бързо почерня.
Конуей не беше изненадан да научи, че пациентът на точно тази количка беше получил криза.
В крайна сметка беше разрешил проблема чрез величествен пристъп на вдъхновение който, както си каза отвратено, би трябвало да го сполети две секунди след като беше видял проблема. Бързо беше превключил решетките за изкуствена гравитация в коридора до нулево привличане и в състояние на безтегловност надуваемите палатки бяха изгубили плаваемост. Това значеше, че сестрите ще трябва да плуват, вместо да ходят до пацентите си, но проблемът не беше съществен.
По време на преместването на тези ПХТЙ Конуей разбра и причината за изсумтяването на Манън на Рецепцията — Мърчисън беше една от дежурните сестри. Тя не го беше разпознала, разбира се, но той знаеше, че има само един човек, способен да изглежда точно по този начин в лекия сестрински защитен костюм. Не я заговори обаче — мястото и времето не бяха подходящи.
Денят отлиташе бързо без да възникне друга съществена криза. В док 5 келгианският болничен кораб вече беше готов да потегли, чакаше само някои от старшия персонал на болницата да се качат и мониторен кораб, който да ги изпроводи на безопасно за скок разстояние. Като си спомни кои същества трябва да заминат с този кораб, много от тях му бяха приятели от дълго време, Конуей реши да се възползва от временното спокойствие и бързо да се сбогува с някои от тях. Повика Манън да му каже къде отива и се насочи към док 5.
Но когато пристигна там, келгианският кораб вече го нямаше. На един от големите панели за пряко наблюдение той го видя да отплува, съпровождан отблизо от кръстосвач на Мониторите; далеч зад тях като новооформили се съзвездия в мрака висяха редиците на защитния флот. Построяването им около болницата продължаваше по план и значително беше напреднало откакто Конуей ги погледна вчера. С подновена самоувереност, но изобщо без да се изненада от гледката, той побърза назад към секцията АФЖЛ.
И пристигна да види коридорът почти запушен от нарастваща сфера лед.
Корабът от Грегъри имаше специално охладително отделение за същества от класификация СНЛУ. Те бяха крехки, кристални, базирани на основата на метан форми на живот и незабавно биха се изпарили при температура над минус 21 градуса. В Галактическата болница в момента се лекуваха седем от тези свръхстудени същества и те до едно бяха прибрани в десетфутова охладителна сфера за преместването им. Поради трудностите, които се очакваха при прехвърлянето, те бяха последните пациенти за грегърианския кораб.
Ако от студената секция имаше директен вход към открития космос, щяха да ги преместят до кораба по външната обшивка, но понеже това не беше възможно, налагаше се да ги прехвърлят през четиринадесет нива от метановата зала до товарната точка в док 16. Всички други коридори бяха просторни и пълни с въздух или хлор, така че защитната сфера просто се беше заскрежавала и беше охлаждала околната атмосфера. Но в секцията АФЖЛ тя замръзваше. И то бързо.
Конуей си знаеше, че ще стане така, но не го беше счел за важно, понеже сферата нямаше да остане в пълния с вода коридор достатъчно дълго, за да предизвика проблеми. Само че един от теглените кабели се скъса и закачи сферата за някакъв издаден тръбопровод. След секунди ледът ги беше слепил здраво. Сега сферата беше обкръжена от ледена черупка, дебела четири фута и едва имаше място да се минава под или над нея.
— Докарайте тук резачки — ревна Конуей на Манън. — Бързо!
Трима монитори пристигнаха точно преди коридорът да бъде напълно блокиран. С режещите пламъци, включени на максимално разпръскване, те атакуваха ледената маса като я размразяваха от мястото й и същевременно се опитваха да я намалят до по-управляем обем. В ограниченото пространство на коридора от непоносима горещина, хвърлена в битка срещу ледената топка, температурата на водата бързо се вдигна, а присъстващите не бяха облечени в охладителни костюми. Конуей се усети да симпатизира на варените раци. А голямата, трудноподвижна маса лед представляваше опасност за живота и крайниците — опасност да не останеш премазан между нея и стената на коридора, а в мътната, почти непрозрачна вода беше толкова лесно крак или ръка да се озоват между леда и режещия пламък.