И пристигна да види коридорът почти запушен от нарастваща сфера лед.
Корабът от Грегъри имаше специално охладително отделение за същества от класификация СНЛУ. Те бяха крехки, кристални, базирани на основата на метан форми на живот и незабавно биха се изпарили при температура над минус 21 градуса. В Галактическата болница в момента се лекуваха седем от тези свръхстудени същества и те до едно бяха прибрани в десетфутова охладителна сфера за преместването им. Поради трудностите, които се очакваха при прехвърлянето, те бяха последните пациенти за грегърианския кораб.
Ако от студената секция имаше директен вход към открития космос, щяха да ги преместят до кораба по външната обшивка, но понеже това не беше възможно, налагаше се да ги прехвърлят през четиринадесет нива от метановата зала до товарната точка в док 16. Всички други коридори бяха просторни и пълни с въздух или хлор, така че защитната сфера просто се беше заскрежавала и беше охлаждала околната атмосфера. Но в секцията АФЖЛ тя замръзваше. И то бързо.
Конуей си знаеше, че ще стане така, но не го беше счел за важно, понеже сферата нямаше да остане в пълния с вода коридор достатъчно дълго, за да предизвика проблеми. Само че един от теглените кабели се скъса и закачи сферата за някакъв издаден тръбопровод. След секунди ледът ги беше слепил здраво. Сега сферата беше обкръжена от ледена черупка, дебела четири фута и едва имаше място да се минава под или над нея.
— Докарайте тук резачки — ревна Конуей на Манън. — Бързо!
Трима монитори пристигнаха точно преди коридорът да бъде напълно блокиран. С режещите пламъци, включени на максимално разпръскване, те атакуваха ледената маса като я размразяваха от мястото й и същевременно се опитваха да я намалят до по-управляем обем. В ограниченото пространство на коридора от непоносима горещина, хвърлена в битка срещу ледената топка, температурата на водата бързо се вдигна, а присъстващите не бяха облечени в охладителни костюми. Конуей се усети да симпатизира на варените раци. А голямата, трудноподвижна маса лед представляваше опасност за живота и крайниците — опасност да не останеш премазан между нея и стената на коридора, а в мътната, почти непрозрачна вода беше толкова лесно крак или ръка да се озоват между леда и режещия пламък.
Но в крайна сметка работата приключи. Контейнерът с пациентите СНЛУ беше прекаран през вътрешния шлюз в друга пълна с въздух секция. Конуей потри с ръка външната страна на шлема си в несъзнателен опит да избърше потта от челото си и се почуди какво ли още може да тръгне на зле.
Отговорът, според доктор Манън от Рецепцията, беше — нищо.
Всички три нива пациенти ГБЛЕ бяха напуснали с келгианския кораб, докладва лекарят ентусиазирано, единствените останали в болницата гъсеници бяха няколко от сестрите. Междувременно три иленсиански спедитора бяха разчистили залите ПХТЙ от хлордишащите, с изключение на няколко изоставащи, които щяха да са на борда след минути. От воднодишащите АФЖЛ и ЕЛНТ вече нямаше никой, а СНЛУ с техния малък айсберг тъкмо се товареха. Като цяло четиринадесет нива бяха изпразнени — съвсем прилично като за един ден. Доктор Манън предложи доктор Конуей да се възползва от тази възможност и да приложи лечение с възглавница за главата си, както и преминаване в състояние на доброволно безсъзнание като подготовка за също такъв напрегнат ден утре.
Конуей уморено плуваше към вътрешния люк, съзнанието му се въртеше около безкрайно примамливите представи за голям бифтек и продължителен сън, и тогава се случи това.
Нещо, което не беше способен да види, го удари яростно и обезоръжаващо. Ударът беше едновременно в корема, гърдите и краката — места, където костюмът беше най-плътен. В него като червена експлозия се надигна болка и изтормозеното му тяло сякаш едва беше способно да я издържи. Той се сви на кълбо, съзнанието му бавно потъна към черна бездна, искаше му се да умре и отчаяно се мъчеше да повърне. Но малка част от него, неповлияна от болката и гаденето, настоя да не си позволява подобен лукс, понеже да повърнеш вътре в собствения си шлем е гаден начин да умреш…
Постепенно болката намаля и стана поносима. Конуей все още имаше чувството, че тралтан го е ритнал в слабините с все шестте си крака, но започна да забелязва и други неща. Например силните, бълбукащи звуци и извънредно странната гледка на носещ се във водата келгианец без защитен костюм. Повторен оглед му подсказа, че гъсеницата носи костюм, но той е скъсан и пълен с вода.
По-нататък в секцията АФЖЛ още двама келгианци плуваха безволево, а дългите им, меки пухкави тела бяха разпрани от главата до опашката, ужасяващите подробности бяха милостиво прикрити от разширяващата се червена мъгла. А на отсрещната стена на басейна имаше водовъртеж край тъмна, неравна дупка, през която очевидно течността изтичаше.