Конуей изруга. Мислеше, че знае какво е станало. Каквото и да беше причинило тази дупка с ръбати краища, то бе усилило удара поради несвиваемостта на водата за нещастие на намиращите се в басейна АФЖЛ. Но тъй като другият келгианец и той самият бяха в коридора, затова те отърваха най-лошите ефекти от ударната вълна.
Или поне един от двама им ги беше избегнал…
Отне му три минути да изтегли келгианската сестра в шлюза на десет ярда по-нататък по коридора, Щом стигнаха там, той включи помпите, които да изпразнят помещението от вода и същевременно пусна въздушния филтър. С последните капки воля той се пребори да облегне отпуснатото безволево тяло на хълбок до стената. Сребърната козина на съществото се беше превърнала в сплъстени сиви клечки и той не можа да засече пулс или дишане. Бързо легна на хълбок на пода, премести третия и четвърти комплект крачета, за да може да облегне рамо в пространството между тях и със собствените си крака, напъвайки здраво на отсрещната стена, започна да натиска ритмично. Да седиш отгоре и да натискаш с длани надолу, както Конуей знаеше, не беше добър начин да приложиш изкуствено дишане на едно от масивните ГБЛЕ. След няколко секунди от устата на гъсеницата започна да изтича вода.
Той внезапно спря, понеже чу, че някой се опитва да отвори вратата откъм АФЖЛ-коридора отсреща. Конуей пробва радиото си, но или неговият, или и комплектът на другия не работеха. Той бързо си свали шлема, залепи устни на ключалката, присви ръце на фуния и извика:
— Имам кислорододишащ тук вътре и е без костюм, не отваряйте или ще ни удавите! Минете от другата страна!
Няколко минути по-късно ключалката откъм пълната с въздух стена щракна и Мърчисън надникна през вратата. Заекна с изтънял гласец:
— Дддоктор Конуей…
Той здраво изпъна крака, забивайки рамо под корема на келгианеца, възможно най-близо до дробовете. Каза:
— Какво?
— Аз… ти… експлозията… — започна тя. После след краткия фалстарт, овладя тона си до твърд и целенасочен, и продължи. — Имаше експлозия, докторе. Една от сестрите ГБЛЕ е ранена, няколко разкъсни рани, причинени от парчета подово покритие, които са се забили в нея. Коагулирахме веднага, но не мисля, че ще издържи дълго. И коридорът, в който се намира, е наводнен, експлозията сигурно е отворила дупка към АФЖЛ секцията. Въздушното налягане леко пада, тъй че сигурно имаме и отвор към откритото пространство някъде, а се разнася и миризма на хлор…
Конуей простена и прекрати усилията си върху келгианеца, но преди да заговори, Мърчисън продължи бързо:
— Всички келгиански лекари са евакуирани и единствените останали ГБЛЕ са този и няколко, които са наоколо, но те са просто сестри…
Това си беше истинска бъркотия, помисли си Конуей, докато се изправяше на крака; смесване на атмосферите и заплаха от декомпресия. Раненото същество трябваше да бъде преместено бързо, защото ако налягането паднеше прекомерно, херметичните врати щяха да се затворят и пациентът да остане от Другата им страна, което нямаше да е никак добре. А при отсъствието на квалифицирани ГБЛЕ, щеше да му се наложи да вземе касета по келгианска физиология и сам да свърши работата, което пък означаваше бърз преход до кабинета на О’Мара. Но първо трябваше да погледне пациента.
— Поемете този тук, сестра, моля — каза, като посочи накиснатата купчина на пода. — Мисля, че започва да диша сам, но продължете още десетина минути… — проследи, как Мърчисън ляга на хълбок, свива колене и с два крака се опира на отсрещната стена. Това определено не беше подходящото време и място, но така както си лежеше там в деморализиращо прилепнал костюм, тя превръщаше спешни проблеми като пациенти, евакуации и физиологични касети в незначителен въпрос поне за мъничко. После стегнатият, противоводен костюм му напомни, че и Мърчисън е била в басейна АФЖЛ, само няколко минути преди експлозията и му се привидя ужасното видение как любимото му тяло е разпрано досущ като онези нещастни ГБЛЕ…
— Между третия и четвъртия чифт крачета, не петия и шестия! — рязко каза Конуей и се обърна да си тръгне.
Всъщност, изобщо не искаше да каже това.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
По неясна причина съзнанието на Конуей оценяваше по-скоро ефектите от експлозията, отколкото нейната причина. Или може би отчаяно се мъчеше да не мисли точно за това, като се опитва да се измами, че е някакъв инцидент, а не че болницата е била атакувана. Но ревящите високоговорители му напомняха истината на всяка пресечка и по пътя към кабинета на О’Мара всички напредваха двойно по-бързо от обичайното и все в посока обратна на неговото движение. Чудеше се, дали и те се чувстват като него — изплашени, незащитени, непрестанно очакващи втора експлозия да разкъса пода под търчащите им крака. Но би било и глупаво да се бърза, понеже можеше да се насочваш към следващото място, където ще удари експлозия…