— Дай ми една стимулираща инжекция, ако обичаш — каза, като потисна една прозявка.
За момент Мърчисън сякаш се канеше да спори с него. Стимулаторите не бяха на почит в болницата — употребата им се допускаше само в случаи от най-голяма спешност и по извънредно сериозни причини. Но тя приготви спринцовката и го инжектира без да каже нищо, като използва тъпа игла и доста ненужно усилие, за да му я вкара. Макар че само половината от съзнанието му си беше негова, Конуей ясно виждаше, че тя му е бясна.
После, внезапно, инжекцията даде ефект. Като се изключи лекото гъделичкащо усещане в краката и побледнялото му лице, което само Мърчисън можеше да види, той се чувстваше с ясна глава, нащрек и физически освежен все едно тъкмо беше излязъл изпод душа след десетчасов сън.
— Как е другият? — попита внезапно. Потънал в безбрежната си умора, беше забравил келгианеца, който остави под грижите на сестрата в шлюза.
— Изкуственото дишане даде резултат — отвърна тя и добави с повече ентусиазъм. — Но още е в шок. Пратих го в тралтанската секция, където още има няколко от докторите…
— Добре — кимна Конуей топло. Искаше да каже нещо повече, да даде по-личен коментар, но знаеше, че няма време да стоят и да си приказват. — Да започваме…
Като се изключи крехкият, тесен череп, в който се съхраняваше мозъкът, ГБЛЕ не притежаваха костна структура. Техните тела бяха съставени от вътрешни мускулни пръстени, които, освен че бяха основно средство за придвижване, служеха и да защитават жизненоважните вътрешни органи. За същество, далеч по-добре подкрепяно от кости, тази защита не изглеждаше достатъчна. Друг сериозен проблем в случай на нараняване представляваше сложната и извънредно уязвима кръвоносна система; мрежата кръвоносни съдове, които захранваха дебелите мускулни намотки, обхващащи тялото, минаваше близо до кожата. Дебелата козина даваше някаква защита, но не и срещу заострени, летящи метални парчета.
Нараняване, което голям брой други видове биха счели за драскотина, можеше за броени минути да усмърти ГБЛЕ поради загуба на кръв.
Конуей работеше бавно и внимателно, като разтваряше приложения набързо от Мърчисън коагулант, зашиваше или частично заменяше наранените главни кръвоносни съдове и затваряше малките капиляри, които бяха прекалено фини, за да може да направи нещо за тях. Тази част от операцията го притесняваше — не защото заплашваше живота на пациента, а защото той знаеше, че прекрасната сребърна козина вече няма да израсне както трябва в тези области и ако изобщо расте, ще бъде жълтеникава и визуално отблъскваща за мъжките келгианци. Наранената сестра беше извънредно красива млада женска и такъв дефект щеше да бъде истинска трагедия. Конуей се надяваше, че тя няма да прояви прекомерна гордост и ще държи белега покрит с изкуствена козина. Разбира се, тя нямаше богатия, дълбок блясък на живия косъм и веднага можеше да бъде разпозната като това, което е, но поне не беше визуално неприятна…
Около час по-късно това щеше да е просто още една гъсеница, помисли си сухо Конуей, същество, към което ще чувства само клинична загриженост. Но сега беше стигнал до степен да се притеснява за евентуалните брачни проблеми на пациента, физиологичните касети определено те караха да се чувстваш като някой от извънземните си пациенти.
Когато приключи, той се обади на Рецепцията. описа състоянието на пациента и настоя да бъде евакуиран колкото се може по-бързо. Манън му каза, че има към половин дузина малки кораби, които се товарят в момента, повечето от тях годни да поемат кислорододишащи, и му даде да си избира между два дока в близост. Додаде, че с изключение на няколко пациенти в списъка на критично болните, всички от класификации А до Ж включително или са изпроводени вече, или в момента напускат, заедно с онези от персонала, които са със същата класификация и О’Мара им е наредил да се оттеглят по съображения за сигурност.
Някои от тях бяха показали крайно нежелание да заминат. Един от тях, упорит стар тралтански Диагностик, който имаше нещастието да притежава лична звездна яхта — в нормални условия това съвсем не беше нещастие! — трябваше да бъде официално обвинен в опит за предателство, нарушаване на реда и подбуждане към бунт, и да бъде арестуван, понеже това било единственият начин да го качат на кораб.
Когато прекъсна връзката, Конуей си помисли, че с него не биха имали чак такива проблеми да го накарат да напусне болницата. Поклати глава, ядосан и засрамен на себе си и даде на Мърчисън инструкции за прехвърлянето на пациента на кораба.
Раненият келгианец трябваше да бъде поставен в надуваема палатка за началното си пътуване през секцията АФЖЛ, която сега гледаше към открития космос. Нямаше останали вододишащи в големия басейн, нито пък вода, а съществуваха куп по-важни дейности от ремонта и пълненето на секция, която най-вероятно няма да бъде използвана никога повече. Видът на грамадния басейн, празен вече, с изсушени от вакуума стени и буйната, подводна растителност, предназначена да превърне залата в подобие на родния дом за пациентите, висяща като парчета карамелизиран, обезцветен пергамент, накара Конуей да се почувства ужасно потиснат. Депресията му се усилваше докато преминаваха през три празни хлорни нива под това и стигнаха до следващата пълна с въздух секция.