Те винаги бяха върховни господари на световете, които заемаха. Понякога бяха добронамерени господари, понякога жестоки — но и жестокостта им, погледната от разстояние век или повече, обикновено се оказваше замаскирана добронамереност. Те използваха отделни хора, цели планетарни популации и дори интерпланетарни култури само като средство да разрешат проблемите, които сами си поставяха, а когато ги разрешаваха, си заминаваха. Или поне такова впечатление оставяха у не съвсем обективните си наблюдатели.
С глас, лишен от емоционалност само поради процеса на превод, янът продължи:
— Легендите като че ли си приличат по това, че обикновено някой от тях каца на планетата само с един кораб и компаньон, който винаги е от друга раса. Като използват комбинация от защитна наука, психология и чисти бизнес-способности, те преодоляват местните предразсъдъци и започват да трупат богатство и власт. Преходът от местен владетел към абсолютно планетарно господство е постепенен, но пък и разполагат с предостатъчно време. Те, разбира се, са безсмъртни.
Конуей едва-едва чу вилицата си да издрънчава на пода. Трябваха му няколко минути да успокои и ръцете, и ума си.
Имаше няколко извънземни вида във федерацията, които притежаваха изключително дълъг жизнен период, повечето от тях принадлежаха към силно напреднали в медицинско отношение култури — включително Земята — и бяха успели да удължат значително живота си чрез подмладителни процедури. Безсмъртието, обаче, беше нещо, което не притежаваха, нито пък някога бяха имали шанса да изучават същество, което е безсмъртно. Поне досега, де. Конуей вече имаше такъв пациент, за който да се грижи, да го лекува и, най-вече, да го изучава. Освен ако… не, ЖКНМ беше лекар, а лекарят няма да хвърля на вятъра думички като „безсмъртие“, ако иска да опише просто продължителен живот.
— Сигурен ли сте? — изхриптя Конуей. Отговорът на яна отне доста време, понеже включваше описание на доста много факти, теории и легенди по отношение на тези същества, които не се задоволявали с по-малко от управлението на цяла планета. В края Конуей все още не беше сигурен, че пациентът му е безсмъртен, но всичко, което чу, явно го подсказваше.
Колебливо отбеляза:
— След казаното до момента вероятно не би трябвало да питам, но дали по ваше мнение тези същества са способни да осъществят акт на убийство и канибализъм…
— Не! — възкликна единият ян.
— Никога! — подкрепи го вторият.
В превода на транслатора нямаше и грам емоция, разбира се, но самата сила на гласовете им беше достатъчна да накара всички в столовата да вдигнат глави.
Няколко минути по-късно Конуей остана насаме. Яните бяха поискали разрешение да видят легендарния ЕПЛХ и после излетяха, пълни с изумление и нетърпение. Яните са приятен народ, помисли си Конуей, но в същото време негово твърдо убеждение беше, че марулята е подходяща само за зайци. Той решително избута поразрошената си салата настрани и си поръча пържола с два пъти обичайната гарнитура.
Денят обещаваше да бъде дълъг и тежък.
Когато се върна в приемната, яните си бяха тръгнали, а състоянието на пациента — непроменено. Лейтенантът все още пазеше дежурната сестра — отблизо — и беше започнал да се изчервява по неясна причина. Конуей кимна мрачно, освободи сестрата и тъкмо препрочиташе доклада от Патологията, когато пристигна доктор Приликла.
Той беше паякоподобно, крехко същество, привикнало с ниска гравитация, представител на класификацията ЖЛНО и трябваше постоянно да носи гравитационни занулители, за да не го премаже силата на тежестта, която повечето други раси смятаха за нормална. Но тъй като беше много компетентен лекар, Приликла беше и най-популярната личност в болницата поради емпатичните си способности, които правеха почти невъзможно дребничкото същество да стане неприятно някому. И, макар че също притежаваше комплект големи бляскави криле, той кацаше по време на хранене и ядеше спагетите с вилица. Конуей много харесваше Приликла.
Описа му накратко състоянието на ЕПЛХ и положението, както го виждаше, като заключи:
— Знам, че не може да измъкнеш кой знае какво от пациент в безсъзнание, но ще ми помогнеш, ако би могло да…
— В случая вероятно има някакво изменение, докторе — намеси се Приликла и това бяха вероятно най-силните думи, които би използвал, за да каже на някого, че греши. — Пациентът е в съзнание…