— Толкова си прав — намеси се внезапно емпатът, пъхна вилицата си в чинията със спагети пред себе си и с помощта на два манипулатора я завъртя. — Ако не беше героичният пример на ГБГЖ-тата като вас, сигурно щях да съм се качил на втория заминаващ кораб.
— Втория ли? — полюбопитства Манън.
— Не съм — Приликла размаха спагетите, за да подчертае думите си, — напълно лишен от доблест.
Вслушан в тази размяна на реплики, Конуей си помисли, че най-честно би било и той да признае страхливостта си пред тях, но знаеше също и че така би предизвикал всеобщо объркване. Беше очевидно, че го признават за страхливецът какъвто е и всеки по собствения си начин му обяснява, че това е без значение. И, като се замислиш обективно, наистина беше без значение, защото вече нямаше кораби, които да напускат Галактическата болница и останалите от персонала щяха да станат герои, независимо дали го искат или не. Но Конуей все още не мислеше, че е редно да му отдават чест като смел, вдъхновен и отдаден на медицината човек, а той не беше такъв.
Преди да успее да каже нещо обаче, Манън решително смени темата. Искаше да знае къде Конуей и Мърчисън са били по време на четвъртия, петия и шестия ден от евакуацията. Каза, че било съвсем очевидно, че и двамата са били извън обръщение точно по едно и също време и започна да изрежда някои предположения, които му били хрумнали — бяха ярки, поразяващи и почти физически невъзможни. Скоро и Приликла се присъедини, макар че сексуалните увлечения на двама човеци ГБГЖ представляват практически само академичен интерес за безполовото ЖЛНО. Конуей трябваше яростно да се защищава атакуван от две страни.
И Приликла, и Манън знаех, че Мърчисън и той, заедно с още към четиридесет души от персонала, са се поддържали в будно състояние близо шестдесет часа с помощта на стимулиращи инжекции. Изкуствената бодрост не се дава безплатно, тъй че Конуей и другите бяха принудени да заемат хоризонтално положение на пациенти за три дни, докато се възстановят от тежкото състояние на изтощение. Някои от тях буквално бяха рухнали в движение и трябваше спешно да ги реанимират, понеже мускулните движения на сърцето и дробовете им заплашваха да спрат заедно с всичко друго. Бяха закарани в специални зали, където изкуствена апаратура управляваше сърцата им, получаваха изкуствено дишане и ги хранеха венозно.
И все пак, изглеждаше сякаш Конуей и Мърчисън не са били забелязвани из болницата — заедно или поотделно — цели три дни и…
Алармената сирена спаси Конуей точно преди двамата прокурори от обвинението да изкажат заключенията си. Той се изстреля от стола и се хвърли към вратата, Манън тичаше край него, а Приликла, с не съвсем атрофиралите си криле, подпомагани от антигравитационни устройства, бръмчеше далеч пред тях.
Все едно — ад, наводнение или междузвездна война, мислеше си топло Конуей, докато се насочваше към залите си, има ли репутация за зачерняне или глава за откъсване, Манън ще цъфне наблизо, снабден с най-пресния скандал и готов да продължава с въпросната хирургическа операция докато не се стигне до прерязването на гръбнака. Преди тези предъвквания на скандали бяха дразнили Конуей, но после беше започнал да осъзнава благодарение именно на Манън, че светът все още не е свършил, а и това си е все същата Галактическа болница — по-скоро начин на мислене, а не определено място — и ще продължи да си бъде същата, докато и последният от целеустремения и често смахнат персонал не изчезне.
Когато стигна залата си, сирената — постоянно напомняне за най-вероятния начин на изчезването им — беше млъкнала.
Надуваемите палатки висяха отпуснати над всички двадесет и осем заети в момента легла, вече запечатани, а самоподдържащите се въздушни акумулатори работеха за всеки случай — например ако внезапно залата се отвори към космоса. Дежурните сестри — тралтан, нидианка и четири земянки — навличаха костюмите си. Конуей направи същото, запечатвайки като другите всичко освен шлема си. Бързо обиколи пациентите, изрази одобрението си пред тралтанската старша сестра, после изключи решетките за изкуствена гравитация.
Прекъсванията в захранването не бяха рядкост. Когато болничните защитни екрани биваха подлагани на обстрел или оръжията влизаха в действие, се появяваха колебания в решетките между половин и две G, което не беше най-полезното нещо, ако пациентите ти са главно с фрактури на костите. Беше по-удобно изобщо да няма гравитация.