След като болните и персоналът бяха защитени доколкото е възможно, нямаше какво друго да правят, освен да чакат. За да откъсне съзнанието си от това, което става навън, Конуей се въвлече в спор с тралтанската сестра и една от нидианките с червена козина — обсъждаха модификациите, които се правеха в момента на големия транслаторен компютър. Този огромен електронен мозък — транслаторните пакети, които всички носеха, бяха само негови терминали, просто приемо-предавателни комплекти — който управляваше всички преводи от извънземни езици в болницата, след края на евакуацията работеше само с малка част от пълния си потенциал. Като чу за това, Дърмод, командирът на флота, нареди неизползваните части да бъдат препрограмирани за тактически и снабдителни задачи. Но при все уверенията на Корпуса, че са оставили достатъчно място за транслаторната програма, двете сестри не се радваха много-много. Ами ако, казаха те, се случи така, че всички извънземни заговорят едновременно?
Конуей искаше да им каже, че по негово мнение извънземните, и особено сестрите, винаги са в режим на говорене, тъй че всъщност не би имало проблем, но не се сети за тактичен начин да го изрази.
Мина час, без да се случи нищо, поне що се отнася до болницата; нямаше попадения или признаци, че се използва тежкото й въоръжение. Дежурните сестри бяха освободени от следващата смяна, три тралтанки и три земянки този път, старша сестра беше Мърчисън. Конуей тъкмо се беше приготвил за много приятен разговор, когато сирената изпищя с непрекъснат, нисък, леко дрезгав тон. Атаката беше приключила.
Той помагаше на Мърчисън да си свали костюма, когато интеркомът оживя.
— Внимание, моля — разнесе се настоятелен глас. — Доктор Конуей да се придвижи до пети док веднага, моля…
Вероятно травма, помисли си Конуей, и то такава, каквато не се сигурни как да преместят…
— Доктор Манън и майор О’Мара да се придвижат незабавно до пети док, моля…
Какво, зачуди се той, е станало в док пет, та да изисква присъствието на двама старши лекари и на главния психолог? Започваше да се притеснява.
О’Мара и Манън бяха по-близо до пети и бяха пристигнали няколко секунди преди него. В шлюза на дока имаше и трети човек, навлечен с костюм за тежка защита и с отметнат назад шлем. Новодошлият имаше посивяла коса, слабо, бледо лице и уста, свита като уморена сива линия, но цялостният суров ефект беше смекчен от най-топлите кафяви очи, които Конуей някога беше виждал у човек. Петлиците на яката му бяха по-сложни, отколкото докторът беше срещал, понеже досега не бе работил с по-висш офицер от полковник, но веднага отгатна, че това трябва да е Дърмод — главнокомандващият флота.
О’Мара отдаде чест и Дърмод му върна жеста също толкова стриктно, а Манън и Конуей получиха ръкостискане с извинение за ръкавиците, които пречеха на нормалния контакт. После Дърмод мина направо на темата.
— Не вярвам в секретността, ако не става дума за важна цел — каза той решително. — Щом сте избрали да останете тук и да се грижите за пострадалите, значи имате право да знаете какво става, все едно добра или лоша е новината. Понеже сте най-старшите земяни от медицинския персонал, останал в болницата, сигурно разбирате как би се държал подчиненият ви при различни обстоятелства, затова ще ви оставя да прецените дали тази информация може или пък не бива да бъде направена публично достояние.
Той гледаше О’Мара. Бързо отмести поглед към Манън и Конуей, после обратно към психолога и продължи:
— Имаше атака, напълно изненадваща, макар и не неочаквана. Не загубихме нито един човек и вражеските сили бяха унищожени изцяло. Те май не знаят първото правило за нападение или… ами, каквото и да е. Очаквахме обичайната атака, яростна, с цел попадение независимо на каква цена, съвсем като предишните, които едва успявахме да спрем, включвайки всички резерви. Този път беше клане…
Конуей отбеляза, че гласът и очите на Дърмод не отразяват и капка радост от победата.
— …поради това успяхме бързо да проучим останките от вражеските кораби и да потърсим оцелели. Обикновено по това време сме прекалено заети да ближем собствените си рани. Не открихме живи хора, обаче…
Той прекъсна, понеже двама монитори влязоха във вътрешния шлюз, помъкнали покрита количка. Дърмод гледаше право в Конуей, когато продължи. Каза:
— Били сте на Етла, докторе, и ще видите какви са възможните усложнения. А в същото време може и да си помислите, че сме атакувани от враг, който отказва и да комуникира, и да преговаря, бие се като подтикван от фанатична омраза и все пак използва само ограничен огън срещу нас. Но първо най-добре погледнете това.