— Персоналът ЕЖЛИ и вие също няма как да си говорите — продължи той след кратко колебание, — но използвате една и съща система медицински бележки. Все някакъв начин за връзка може да бъде изработен. Ще е бавен и обиколен, разбира се, но трябва да ги накарате да разберат какво правите и да ви помогнат. Махайте с ръце, — заключи, — рисувайте им картинки. И най-вече, използвайте хубавите си главички.
Празни приказки, когато трябва да се направи нещо — помисли си засрамено. Но само за това се сещаше в момента, нямаше подготовка за психолог като О’Мара…
Беше приключил с четирите най-тежки случая, когато Манън пристигна с още един ЕЖЛИ в количка, придържана към пода с магнити. Пациентът беше Торнастър и веднага ставаше ясно, че диагностикът ще бъде обездвижен за доста продължително време.
Манън поясни подробности от нараняванията на Торнастър и какво е направил за тях, после продължи:
— …като видях, че имате монопол върху тралтаните, най-добре да се занимаете с постоперационния му престой. Това е най-нормалното и тихо отделение в болницата, мътните го взели. Каква ви е тайната? Момчешки чар, гениална идея или имате достъп до скрит транслатор?
Конуей обясни какво се опитва да направи със сестрите от различните видове.
— По принцип нямам навик сестрите и докторите да си предават писъмца по време на операция — каза Манън. Лицето му беше посивяло от умора, опитът му да се пошегува не беше нищо повече от дълбоко вкоренен рефлекс. — Но май при вас работи. Ще предам идеята нататък.
Те наместиха огромното тяло на Торнастър в една от заплетените мрежи, използвани от ЕЖЛИ вместо легла при безтегловност, и Манън добави:
— И аз си вкарах касета ЕЖЛИ. Трябваше ми за Торни. Сега ми предстоят две КСКЛ. До днес не бях чувал за такива чудовища, но О’Мара има касета. Голям кошмар. Онази супа, дето я дишат, би убила всичко на два и повече крака, пълзящо и летящо, с изключение на тях. И двамата са в съзнание, слава богу, а аз не мога да говоря с тях. Да-а, виждам, че ще ми е много забавно.
Внезапно раменете му се отпуснаха и мускулите, които придържаха ъгълчетата на устата му, увиснаха. Каза мрачно:
— Ще ми се да измислиш нещо, Конуей. В отделения като това, където пациентите и някои сестри са от една и съща класификация, не е толкова зле. Поне относително. Но на други места, където пострадали и екип са напълно смесени, и където отделни екземпляри от извънземния персонал са станали пациенти след бомбардировка, нещата са много зле.
Конуей беше чул бомбардировката, продължителна и на нередовни серии удари, които се предаваха през метала на болницата сякаш някой бие на ненастроен орган. Беше чул и се опитваше да не мисли за това, защото знаеше, че персоналът става пациент и пациентите, за които се грижи такъв персонал, минават в категорията на още по-тежко пострадалите.
— Мога да си представя — отвърна мрачно. — Но и с отделението на Торнастър си имам предостатъчно…
— Всеки си има предостатъчно работа! — остро отвърна Манън. — Но някой трябва да измисли нещо и то бързо.
Конуей изпита болезнено желание гневно да кресне „Какво точно искаш от мен!“ към отдалечаващия се гръб на колегата си, но вместо това се обърна към следващия пациент.
През последните няколко часа в съзнанието на Конуей ставаше нещо извънредно странно. Беше започнал да изпитва усилващо се усещане, че почти разбира какво си говорят тралтанските сестри в отделението. Това той отнесе към факта, че касетата ЕЖЛИ, която беше възприел — пълен набор спомени на изтъкнат физиолог от тази раса — му е дала много данни за тралтанските изражения, жестове и тон на гласа. Никога не беше забелязвал подобен ефект — вероятно, предположи, понеже не беше работил с толкова много тралтани за толкова кратко време преди, пък и винаги беше ползвал транслатор. Но като работеше главно с тралтански пациенти, беше накарал личността на ЕЖЛИ да вземе доста по-голям от обичайното дял в главата му за сметка на човешката личност.
Нямаше битка за овладяване на съзнанието, никакъв конфликт не възникна. Ставаше естествено, понеже и без друго му се налагаше да извършва доста мисловна дейност по ЕЖЛИ начин. Когато пристъпеше към разговор със земна сестра или пациент, трябваше здраво да се съсредоточава върху първите няколко думи, които му казваха — звучеше като пълна неразбория.
А сега започваше да чува и разбира тралтанския говор.