Беше далеч от идеалното, разбира се. Например, еленското тръбене и смъркане се филтрираха през човешки, а не през тралтански уши и влизаха в ЕЖЛИ през неговия мозък, поради което страдаха от съответстващи непълноти и промени. Думите бяха приглушени и нискочестотни, но той долавяше някои от тях, което означаваше, че притежава един вид транслатор. Беше обаче еднопосочен, определено. Или, може би…?
Когато се приготвяше за следващия случай в операционната, той реши да се опита да им отговори.
Неговото ЕЖЛИ алтер его знаеше как трябва да звучат думите, той пък знаеше как да действа със собствените си гласни струни, а за човешкия глас на земяните се твърди, че е един от най-разностранните инструменти в Галактиката. Конуей дълбоко си пое дъх и се впусна в атака.
Първият му опит беше кошмарен. Завърши с неовладяем пристъп кашлица от негова страна и навсякъде из отделението възцари тревога и притеснение. Но на третия опит се получи — една от тралтанските сестри му отговори! След това беше само въпрос на време да успее да даде няколко важни инструкции и последващата операция премина по-бързо, по-гладко и шансовете на пациента нараснаха многократно.
Земните човешки сестри бяха много впечатлени от странните звуци, които издаваше изтощеното гърло на Конуей. В същото време виждаха и смешната страна на ситуацията…
— Добре, добре — каза познат, подигравателен глас зад гърба му, — отделение пълно с весели усмихнати пациенти, а Добрият Доктор поддържа морала висок като се преструва на животно. Какво, по дяволите, си мислите, че правите?
О’Мара, помисли си Конуей стреснат, наистина е бесен — не че просто се преструва, както обикновено, надянал раздразнителната си маска. При тези обстоятелства щеше да е най-добре да отговори на въпроса и да прескочи обидата.
— Занимавам се с пациентите на Торнастър, плюс някои новопостъпили — отвърна кротко Конуей. — Мониторите и пациентите ЕЖЛИ вече са добре, а се канех да ви помоля за ГБЛЕ касета заради келгианците, които тъкмо пристигат.
О’Мара изсумтя:
— Ще пратя един келгиански доктор да се оправя с тях — каза гневно, — а вашите сестри могат да се погрижат за останалите. Вие май не осъзнавате, че това е само едно ниво от триста осемдесет и четири, доктор Конуей! Има пациенти в отделенията, които спешно се нуждаят от най-просто лечение и лекарства, а няма да ги получат, понеже съответния персонал свирука вместо да скърца. Ранени пристигат по доковете, някои от тях са в коридори, които са отворени към космоса. Въздушните палатки няма да ги снабдяват с въздух вечно, нали знаете, а хората в тях не може да са много весели…
— Какво искате да направя? — попита Конуей. По някаква причина това ядоса О’Мара още повече. Той отвърна хапливо:
— Не знам, докторе. Аз съм психолог. Вече не мога да действам ефективно, понеже пациентите ми не говорят един и същи език. Онези, които го правят, съм хванал да мислят как да ни изкарат от тази бъркотия. Но те и без друго са прекалено заети, понеже лекуват болните от собствените си отделения, за да мислят за болницата като цяло. Искат с другото да се занимава Големият мозък…
— При тези обстоятелства — вметна Конуей, — като че ли ще е най-логично Диагностик да е онзи, който би излязъл с блестяща идея.
Гневът на О’Мара е обясним, помисли си. Сигурно за един психолог е крайно разочароващо да не може нито да изслушва, нито да говори с пациентите си. Но гневът изглеждаше съвсем личностен, сякаш самият Конуей е провалил задачата си по някаква причина.
— Торнастър е вън от играта — каза О’Мара като понижи леко глас. — Сигурно сте бил прекалено зает, за да знаете, че и другите двама диагностици, останали тук, бяха убити вчера. Що се отнася до старшите лекари — Харкнес, Иркултис, Манън…
— Манън! Той…
— Мислех, че сте чули за него — каза О’Мара почти меко. — Понеже стана само на две нива встрани. Работел с двама КСКЛ, когато залата избухнала. Парче метал му разрязало костюма. Декомпресиран е, а преди да се разсее отровата, която използват за въздух, вдишал малко от нея. Но ще оживее.
Конуей откри, че е затаил дъх. Каза:
— Радвам се.
— Аз също — отвърна сковано О’Мара. — Но това, което исках да кажа, е че не са останали диагностици и старши доктори, освен вас самия, а наоколо е пълна бъркотия. Като най-старши оцелял лекар в болницата, какво смятате да правите?
Стоеше втренчен в Конуей и чакаше.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Конуей си бе мислил, че нищо не би могло да го накара да се почувства по-зле от онзи момент, в който няколко часа по-рано беше осъзнал, че транслаторната система е повредена. Не искаше такава отговорност, самата идея за нея го плашеше до смърт. Но все пак имаше моменти, когато бе бленувал да стане директор на Галактическата болница и да добие абсолютен контрол над всички медицински събития в гигантската организация. В тези мечти обаче болницата не беше умиращ, разкъсан от войната хипопотам, не и буквално парализирана от разрива в комуникациите между отделните й жизненоважни органи, нито пък беше обстрелвана със смъртоносни оръжия, не страдаше от престъпна липса на персонал и в никой случай не беше ужасно претъпкана с пациенти.