Психологът се поколеба за момент, после продължи сериозно:
— Това, което получаваш, са записаните спомени на извънземни светила в медицинската професия на родната си планета. Не е извънземно същество, борещо се за управление върху съзнанието ти, просто понеже спомените и личността му са впечатани заедно с твоите, ти можеш да се паникьосаш и да мислиш, че се опитва да превземе тялото ти. Някои от нашите касети са свалени от много агресивни индивиди, нали така. Странни работи се случват с докторите, които са принудени да държат много касети за пръв път. Болки, кожни усложнения, развиват дори органични смущения. Всички са на психосоматична основа, разбира се, но що се отнася до засегнатия човек, боли колкото и истинското заболяване. Тези разстройства могат да бъдат контролирани и дори пренебрегнати от едно силно съзнание. Но дори и сам по себе си силният ум ще се пречупи под тях след време. Нужна е гъвкавост, свързана със силата, а също и нещо да действа като умствена котва, нещо, което откривате за себе си… Да речем, че се съглася, — смени темата, — колко касети ви трябват?
Конуей бързо преброи наум. Тралтанска, келгианска, мелфианска, нидианска, някои от ААЦП растенията, които беше срещнал преди да замине за Етла, също бяха останали тук, а и съществата, с които Манън се беше оправял, когато пострада. Каза:
— ЕЖЛИ, ГБЛЕ, ЕЛНТ, нидианската ГБГЖ, ААЦП и КСКЛ. Шест.
О’Мара стисна устни.
— Не бих възразил, ако Диагностик се беше заел с това — заяви, — понеже са свикнали да си делят на шест съзнанието. Но вие сте просто…
— Най-старшият медицински офицер в болницата — завърши Конуей вместо него и се ухили.
— Хм — изсумтя О’Мара.
В настъпилата тишина те чуваха човешки гласове и странно, извънземно бърборене да подминават по коридора отвън. Който и да издаваше тези звуци трябваше да е много шумен, понеже кабинетът на майора уж беше звуконепроницаем.
— Добре — каза О’Мара внезапно. — Може да опитате. Но не искам да се занимавам с вас в професионално отношение, а вероятността за това е доста по-голяма, отколкото предполагате. Твърде много ни липсват доктори, за да ви пъхаме в усмирителна риза, тъй че ще ви пратя един пазач. Ще добавим ЖЛНО в списъка ви.
— Приликла!
— Да. Понеже е емпат, има големи проблеми с емоционалните излъчвания, които се въртят наоколо напоследък и трябваше да го държа упоен. Но ще може да ви хвърля по едно умствено око, а вероятно и да ви помогне. Сега легнете.
Конуей пристъпи към кушетката и О’Мара му нагласи шлема. После майорът заговори меко, понякога задаваше въпроси, понякога просто си приказваше. Конуей трябвало да бъде в безсъзнание за множественото прехвърляне, каза, на практика трябвало да спи поне четири часа, пък и бездруго му трябвало сън. Вероятно, каза О’Мара, е измислил тази цялата косонастръхваща схема само за да получи смислено извинение, за да се наспи. Предстояла му важна работа, добави психологът тихо, и наистина щяло да се наложи хем да е на седем места едновременно, хем да е седем души изведнъж, тъй че сънят би му бил полезен…
— Няма да е толкова зле — промърмори Конуей като се бореше да запази очите си отворени, — Ще оставам на едно място само колкото да науча няколко основни думи и фрази, които да преподам на сестрите Достатъчно, за да могат да разбират, когато извънземният хирург каже: „Скалпел“ или „Форцепс“, или „Спри да ми дишаш във врата, сестра!“ и…
Последните думи, които Конуей ясно чу, бяха на О’Мара:
— Дръж се за чувството си за хумор, друже. Ще ти трябва…
Събуди се в стая, която хем беше прекалено голяма, хем прекалено малка, чужда по шест различни извънземни начина и в същото време добре позната. Не се чувстваше отпочинал. Залепналото с шест вендузести крака за тавана същество беше мъничко, грамадно, крехко, прекрасно, отвратително насекомоподобно, което му напомняше най-лошите му кошмари за амфибиите клел, които беше преследвал на дъното на личното си езеро за закуска и множество други неща, наред с които съвсем нормално ЖЛНО — цинрусиец съвсем като него. То започваше да се тресе неудържимо под емоционалното излъчване, което той създаваше. Всички те знаеха, че ЖЛНО от Цинрус са емпати.
Като се бореше да изплува на повърхността на въртопа от чужди мисли, спомени и впечатления, Конуей реши, че е време да потегля за работа. Приликла и без друго му беше под ръка за първата проба на идеята му. Започна да търси и изведе нагоре спомените и опита на ЖЛНО, превключвайки купища чужди сведения за тип информация, която не се помни съзнателно, а е постоянно в употреба — сведенията за цинруския език.
Не, не цинруския език, напомни си остро — неговият език. Трябваше да чувства, и мисли, и слуша като ЖЛНО. Постепенно го направи…