Където и да идеше след това Приликла, лингвистите и корпусен радио-техник се влачеха зад него, а освен това от време на време подбираха със себе си някои сестри. Беше впечатляваща процесия, но Конуей точно тогава не беше в състояние да оцени великолепието й.
Земният човешки медицински персонал съставляваше повече от половината от настоящото население, но земните човешки пострадали сред Мониторите превъзхождаха другите раси тридесет към едно. На някои нива една сестра отговаряше за цяло отделение монитори, като неколцина тралтани и келгиани се опитваха да й асистират. В такива случаи работата на Конуей се състоеше само в уреждането на минимума комуникации между земната и извънземните сестри. Но в други случай персоналът беше съставен от ЕЛНТ и ЕЖЛИ, а пациентите им бяха ГБЛЕ, КСКЛ и земни хора, или земни хора отговаряха за ЕЛНТ, или растениеподобните ААЦП следяха за смесена групичка от практически всички. Простият начин би бил да се преместят пациентите под грижите на представители на собствения им вид — само дето не можеха да бъдат местени поради това, че са твърде зле, нямаше персонал, който да ги премести или пък нямаше сестри от конкретния вид. В такива случаи работата на Конуей неимоверно се усложняваше.
Липсата на сестрински персонал от всички видове беше хронична. Що се отнася до наличните лекари, положението беше отчайващо. Той се обади на О’Мара.
— Нямаме достатъчно лекари — каза. — Мисля, че на сестрите трябва да им се разреши по-голяма свобода при поставянето на диагнозите и лечението на пострадалите. Трябва да постъпват както намерят за добре, без да изчакват позволение от лекар, който и без друго е прекалено зает да ги ръководи. Пострадалите продължават да прииждат и не виждам друг начин да…
— Действай, ти си шефа — отвърна О’Мара грубо.
— Ясно — успокои се Конуей. — И още нещо. Получих от доста лекари предложения да вземат по две-три касети за целите на превода в допълнение към касетата, която ползват за сегашните си пациенти. И някои от момичетата са доброволки за същото…
— Не! — възрази мигом О’Мара. — Някои от доброволците ти вече са тук и не са подходящи. Останали са ни само съвсем младши интернисти или корпусни медицински офицери и извънземни, които са пристигнали с доброволческите сили. Никой от тях няма опит с множествени информационни касети. Още през първия час ще се побъркат напълно. Що се отнася до момичетата, — продължи със сардонична нотка в гласа, — сигурно вече сте забелязал, че земните човешки ГБГЖ имат доста особено съзнание. Една от странностите им е дълбоката, полово базирана умствена закостенялост. Без значение какво казват или не казват, те няма, повтарям, няма да позволят на чужди същества, както ще им се стори, да превземат хубавите им малки мозъчета. Ако нещо такова се случи, ще доведе до тежки мозъчни поражения. Така че — не. Край.
Конуей поднови обиколката си. Вече започваше да се уморява. Дори чрез неговата техника за подобряване на превода, усилията бяха неимоверни. А през относително спокойните периоди между преводите се чувстваше, все едно седем съвсем различни същества се карат и крещят едновременно в главата му, при това собственият му глас много рядко беше най-силният. Гърлото го заболя от издаване на звуци, за каквито въобще не беше предназначено и, освен това, беше гладен.
Всичките седмина личности имаха различни представи за задоволяването на този глад, ужасно различни представи. Тъй като болничната кухня беше пострадала също толкова зле, колкото и всички останали, нямаше голямо меню, от което да може да си избере неутрални ястия, които да не го отвращават или поне да не действат напълно разболяващо на неговите алтер его. Наложи се да яде сандвичи със затворени очи, в случай че би могъл да открие какво има вътре, и да пие вода с глюкоза. Никой от него не възрази срещу водата.