Седнаха на една от масите, много внимателно за да не разместят водата в нишата над тях. Конуей стисна ръката й, с другата трябваше да се държат за столовете. Каза:
— Искам да поговорим.
Тя му се усмихна, малко притеснено. Честна дума, опита се да й поговори. Опита се да каже всичко онова, което много пъти си беше повтарял наум, но успя да й наговори само объркани глупости. Тя е прекрасна, каза й, а той не иска просто да са приятели, и тя е малко глупаче, задето е останала. Обича я и я желае, и щеше да е на върха на щастието да прекара месеци — не, твърде много месеци, може би — да я притиска в ъгъла, докато тя най-сетне не му даде положителен отговор. Но сега не е времето да се правят нещата както трябва. Той мисли за нея през цялото време и дори по време на операцията на ТРЛХ беше мислил за нея и това му беше позволило да издържи до края. А по време на бомбардировките се беше притеснявал, че…
— И аз се притеснявах за теб — намеси се меко Мърчисън. — Ти ходеше навсякъде и всеки път, когато ни удряха… А ти винаги знаеше какво точно да направиш и… и аз се страхувах, че накрая ще те убият.
Лицето й беше в сенките, униформата й прилепваше мокра. Конуей усети, че устата му пресъхва.
Тя каза топло:
— Беше прекрасен онзи път с ТРЛХ. Беше като да работиш с Диагностик. Седем касети, каза О’Мара.
— Аз… още преди това го попитах дали няма да ми даде една, просто да ти помогна. Той ми отказа, понеже… — тя се поколеба и отклони поглед. — Понеже момичетата били много придирчиви кой ги владеел. Съзнанията им, имам предвид…
— Колко придирчиви? — попита Конуей лукаво. — Дали изборът изключва… приятелите?
Наведе се неволно напред докато говореше, пусна се от креслото. Полека се понесе над масата, удари се в нишата и докосна един от плуващите над главата си глобуси. След като му наруши повърхностното напрежение, водата се разтече по цялото му лице. Разсеяно я блъсна, превръщайки я в облак дребни светещи перлички. И после го видя…
Това беше единствената груба подробност в този свят на сънищата — куп незаредени ракети, подредени в един тъмен ъгъл на залата. Бяха прихванати към пода с ремъчна мрежа и допълнително подсигурени в случай, че ги скъса експлозия. Имаше предостатъчно свободно място под нея. Все още хванат за Мърчисън, той се насочи към купчината, потърси докато не намери края на мрежата и я издърпа от пода.
— Не можем да си говорим както трябва, ако все плуваме във въздуха — каза тихо. — Ела в моята гостна…
Може би мрежата прекалено много приличаше на паяжина или пък гласът му твърде й напомни за хищен паяк. Почувства я, че се колебае. Ръката й трепереше.
— Аз… знам как се чувстваш — каза тя бързо, без да го гледа. — И аз те харесвам. Може би и нещо повече. Но така не е правилно. Знам, че нямаме време, но да се промъкваме тук по този начин и… егоистично е. Продължавам да си мисля за всички онези в коридорите, и за другите пострадали, които ще дойдат, Знам, че звучи глупаво, но се предполага първо да мислим за другите хора. Ето защо…
— Благодаря ти — каза Конуей бесен. — Благодаря, задето ми напомни за задълженията ми.
— О, моля те! — изплака тя и внезапно отново се притисна към него, облегнала глава на гърдите му. — Не исках да те наранявам или да те накарам да ме мразиш! Не мислех, че войната ще бъде толкова ужасна. Страх ме е. Не искам да те убият и да ме оставиш сама. О, моля те, прегърни ме силно и… и ми кажи какво да правя…
Очите й сияеха и едва когато една от дребните точици светлина отплува встрани от тях, той осъзна, че тя плаче безмълвно. Кой знае защо, никога не си беше представял, че Мърчисън може да плаче. Дълго време я притискаше към себе си, после нежно я отблъсна встрани.
Каза приблизително следното:
— Не те мразя, но и не искам да обсъждаме точните ми чувства в момента. Хайде, ще те изпратя до вас.
Но не я изпрати. Само няколко минути по-късно се разнесе алармената сирена и когато спря, глас от високоговорителя молеше доктор Конуей да се яви при най-близкия интерком.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Навремето това беше представлявало Рецепция — тук три бързоговорещи нидиани трябваше понякога да се оправят с много сложния проблем за свалянето на пациентите от линейките и вкарването им в болницата.