Освен Конуей, който пък гледаше Хералтнор. Точно в момента имперският офицер никак не изглежда впечатляващо, помисли си докторът. Съвсем обикновен мъж на средна възраст с прошарена коса, волева брадичка и врязани между очите бръчки. В сравнение със спретнатата зелена униформа на Дърмод и доста внушителните му пагони, безформената бяла дреха, използвана за пациентите ГБГЖ поставяше Хералтнор в малко неудобно положение. Докато тишината се точеше, Конуей се почуди дали ще си отдадат чест един на друг или просто ще си кимнат.
Но не сториха нито едното от двете — стиснаха си ръцете.
Имаше първоначален период на подозрения и недоверие, разбира се. Главнокомандващият имперските сили беше убеден, че Хералтнор е бил хипнотизиран, но после проучвателна група имперски офицери се приземи на Галактическата болница след спирането на огъня и недоверието бързо изчезна. Лично според Конуей единственото преимущество беше, че вече не се притеснява отделенията да зейнат към космоса. Все още имаше твърде много работа за него и екипите му, макар че инженерите и медицинските офицери от имперския флот правеха каквото можеха, за да построят Галактическата болница отново. Докато те работеха, започнаха да се връщат първите кораби с евакуираните от персонала, транслаторният компютър отново влезе в действие. Пет седмици и шест дни след края на огъня имперският флот напусна околностите на болницата. Оставиха ранените си тук, тъй като получаваха възможно най-доброто лечение където са си, а и можеше да се наложи флотът да повоюва още малко.
При една от ежедневните срещи на властите в болницата — все още това бяха О’Мара и Конуей, понеже с последните рейсове не беше пристигнал никой по-старши — Дърмод се опита да опише твърде сложната ситуация по много прост начин.
— …сега, когато имперските граждани знаят истината за Етла и всичко останало, — каза сериозно, — императорът и администрацията му са на практика извън играта. Но положението в някои сектори все още е много объркано и малко силова подкрепа ще му помогне да се стабилизира. Бих искал да бъде само силова подкрепа, заради което накарах техния командир да вземе със себе си хора от „Културни контакти“ и социолози. Искаме да се освободим от императора, но не с цената на гражданска война. Хералтнор искаше и вие да заминете, докторе. Но му казах, че…
Зад гърба му О’Мара простена.
— Освен спасяването на стотици животи — изръмжа главният психолог, — и прекратяването на галактическа война, нашият чудотворец, брилянтният ни млад доктор, е призован и да…
— Стига си го дъвкал, О’Мара! — остро се обади Дърмод. — Това си е чиста истина или поне е близо до нея. Ако не беше той…
— Просто по навик, сър — каза невъзмутимо О’Мара. — Като главен мозъкодерач, смятам за свое задължение да го предпазя от надуване на мозъка.
В този момент главният екран зад бюрото на Дърмод, ръководен от нидиански рецепционист вместо от мониторен офицер, светна с изображение на пухкава келгианска глава. Както изглеждаше, пристигаше голям ГБЛЕ-транспорт заедно с персонал ЕЖЛИ и ЕЛНТ на борда, освен това с келгианци, осемнадесет от които — старши лекари. Като се има предвид ужасното състояние на болницата и че са останали само три действащи дока, келгианецът на екрана искаше да обсъди с отговорния Диагностик настаняването и работните места преди кацането…
— Торнастър още не е добре и няма друг… — започна Конуей, когато О’Мара посегна и го хвана за ръката.
— Седем касети, нали така? — каза психологът сковано. — Да не спорим, докторе.
Конуей изгледа психолога продължително и прямо, поглед, който минаваше отвън грубите, сковани черти и саркастичния, подигравателен тон. Не беше Диагностик — стореното преди два месеца му беше наложено и едва не го беше убило. Но това, което О’Мара казваше — чрез допира на ръката си и израза в очите си, а не чрез сарказма на лицето и тона на гласа — беше, че всичко е само въпрос на време.
Изчервен от удоволствие, което Дърмод сигурно отдаде на притеснението от сръчкването на О’Мара, той бързо се оправи с разпределението и задълженията на персонала на келтанския кораб, после им се извини. Имаше среща с Мърчисън на възстановителното ниво след десет минути, тя го беше предложила…
Докато напускаше, чу О’Мара да казва вледеняващо:
— …и в допълнение към спасяването на безброй милиарди от ужасите на войната, обзалагам се, че е спечелил и момичето…