Говореха за нещо когато тя го хвана за ръката и се понесоха да танцуват. Йор не беше танцьор от класа, а тя плуваше около него. Танцът свърши. Ръцете му обгалиха целия и гръб, но Деа явно не бе го очаквала и се отдръпна малко по-рязко, той се опита да я задържи, от това движение тя загуби равновесие и трябваше да го прегърне за да не падне. Йор оцени това като жест на нежност, но беше отпуснат и сега можеше да паднат и двамата. Притискайки я към себе си овладя положението и осъзна конфузната ситуация. Изчерви се за миг и отвори уста да се извини, но срещна разбиращия и поглед. Тя също не бързаше да го пуска защото от тази прегръдка почти и бе изкарал въздуха. Този незначителен инцидент изигра изключително полезна роля — тя прие неговите докосвания като естествени, свикна за един миг. Мислеше да я покани да отпочинат в неговата каюта, но не отдума — тя го покани в нейната. Намери някакъв предлог, да вземе малко музика на път за горните — женските етажи. В асансьора я целуна за пръв път. Тръгнаха двамата по зеления коридор и влязоха за миг да вземат записите …
После не се наложи да се качват в нейната каюта — заедно им беше добре независимо от мястото.
Йор никога не се бе стремял да запомни имената на спомагателните цветове и сега съжаляваше, че не може да определи цвета на косите и …
… А тя като че ли само него гледаше и очите му бяха основната форма на материята.
На другия ден Йор отиде в кабинета на Стария който приличаше повече на команден мостик на звездолет и получи пакета с документи и задачи за практиката си в Космоса. Веднага отиде в каютата на Деа, но нея я нямаше и от нейния компютър се свърза с база данни космография. Назначението беше за база Тена. Компютъра даваше данните, а горкия Йор за малко не полудя от радост.
Външния пръстен!!!
Десетата голяма космическа станция имаше дълго име, завършващо с нейния номер, но и я наричаха Тена.
Тена бе във първа мрежа на външния пръстен, а там работеха само командори. Излетя като торпила и на входа на корпуса за малко не събори самия Лиин.
— Чаках те командор Йор — с широка усмивка му каза Стария — Командор!
— Откъде знаехте че ще дойда?
— И аз направих така. Забравих да ти дам това колега — В шепата на Лиин лестеше така мечтаната звездичка. Чак сега Йор разбра какво значеше „Чаках те командор“ — не астронавт, а командор. Сърцето му биеше до пръсване, ръцете му трепереха, изчерви се и прие звездата без да благодари.
— Не се надявах, не ми достигаха четири стотни за да карам стажа си като командор — заоправдава се той. Знаеше, че който има успех над девет получава назначение като командор — като Деа, а останалите имат половин година стаж във вътрешния пръстен, като астронавти и тогава стават командори.
— От радост не си прочел документите. Нищо, на мен не ми достигаха седем стотни и точно така ме назначиха във външния пръстен, поради недостиг на хора. Не стотните са важни … от вътрешния пръстен трудно се излиза. Външния … външния…
Стария пъхна в ръката му малък плик и се отдалечи.
Йор разтвори шепата си, разгъна плика и видя малка карта с цифри, после внимателно нагласи звездата. Сега му се струваше, че е пораснал с половин метър.
Пъхна картата в първия срещнат компютърен терминал. Пак информация за станция Тена. Това бе изходна точка и опорна база на външния пръстен. Едновременно с това влизаше и във вътрешния пръстен. Значи на Тена щеше да има и астронавти от вътрешния. Изпъна се още повече — ще има и обикновени астронавти и командори като мен. Задоволството му нямаше граници. Прегледа личния състав щеше да припадне, Боже, не е за вярване — в списъка беше името на командор от вътрешния пръстен ДЕА 73 АФ. Какво назначение, не стаж, а назначение. Деа в далекосъобщителната служба на вътрешния пръстен, а той в противометеоритна защита на планетата. За миг имаше надежда че ще бъдат заедно. Прекалено оптимистично. По нататък не беше толкова радостно. На практика Деа щеше да обикаля с малък кораб телекомуникационните спътници за профилактика и ремонт два пъти в една земна година по пет месеца с по един месец почивка на базата, а той ще кръжи над и под плоскостта на планетите на хелиоцентрична орбита с метеорен разрушител десет месеца с два месеца почивка в една земна година. Само дано месеците на почивка съвпаднат. Иначе оставаха само отпуските на Земята — половин година на три години служба — ако са живи и здрави.
До старта се срещнаха с Деа само няколко пъти, за един месец ходиха при родителите си, но това бе достатъчно да се влюбят.