Всяка радост е кратка. Огнените зарева на дюзите посипаха с огън и жупел тяхната любов, разделяйки ги във времето и пространството. Той излетя директно с новия разрушител, а тя със сервизната станция на далекосъобщенията през лунната магистрала на вътрешния пръстен.
Добрия стар Лиин изпрати с поглед огнените стрели на ракетите и с тях своите питомци. И една година от своя живот. Изпрати и част от знанията които натрупа в студената пустош, да им помага да оцелеят. После потъна в спомени — така преди много години той и нежната Ели стартираха за да не се видят никога повече, защото тя остана Там завинаги, както и почти всички останали от випуска. Там, Там… Там. Беше си обещал д а не сваля стария скафандър докато в сърцето му има надежда.
Телефонен звън в джоба на скафандъра го сепна.
— Научи ли детенцето ми? Поиграй, татко си идва.
ИЗНЕНАДАТА
Още в земна орбита на борда на метеоритния разрушител „Одисей“ Йор получи всички неприятни задължения. Лично капитана командор Тор му заяви, че си е забравил устава на земята и ако не му харесва, не е късно да слезе още сега. Космосът не е училище. Първо трябваше да свикне да не сваля скафандъра и да го държи винаги в положение „автоматична херметизация“, второ — личното оръжие да е винаги на десния ръкав. Напълниха му главата със страхотии и аварии причинени от метеорити, плъхове, хлебарки, изроди и полудели.
След като „Одисей“ престижно разчисти разни орбитиращи степени от ракети и всякакъв боклук застрашаващ трафика започна да се отдалечава първо на високоелептична орбита, после започна да се изкачва над плоскостта на планетите. На Тена щяха да отидат след първата вахта. Разрушителят „Кали“ бе получил тежка повреда при взривяване на някакъв незначителен астероид, трябваше да заемат неговото място. Екипажът беше бесен. Това значеше хаос в отпуските за следващите две години.
Астероида Ерос се връщаше по нормална орбита и щеше да премине близо по орбитата на земята, трябваше да го отклонят без повече взривове, които на „Кали“ бяха коствали три живота и дълъг ремонт. Самият астероид Ерос според справочниците представлява ще тяло с размер 24 километра и веднъж на 37 години се приближаваше към Слънцето достигайки орбитата на Земята, приближавайки самата планета на 20 милиона километра.
След два месеца, зад орбитата на Марс приближаваха Ерос почти успоредно на нейния курс обратно към земята, когато на разстояние почти колкото Земя — Луна скенера зави ритмично и после спря. Капитан Тор събра екипажа и каза:
— Скенера е засякъл от Ерос излъчване в метровия диапазон! Не е от автоматична сонда. Неравномерно и с различна продължителност. Непрекъсната вахта по двама на смяна. Всички оръжия в пълна готовност. Предните щитове включени. Майсторе, подготви глисера и спасителните капсули за всеки случай. Има нещо нередно! Ерос трябваше да мине малко по-далеч от земята. Малкия — ставаше дума за Йор — в помощ на всички вахти.
Екипажа се разотиде тихо. На мостика остана един стар космонавт — Дел, леко напълнял и отпуснат, останал още от времето когато нямаше вътрешна и външна служба. Закачи се за едно кресло отпусна се и задряма. Висейки непривързан Майстора играеше шах с един от компютрите отзад. Йор също се закачи и загледа през илюминатора към Ерос. Гледаше с невиждащи очи към звездите и споменът за Деа изпълни постепенно космосът пред него.
След няколко смени когато бяха вече по-близо сигналът отново се появи. Пак на мостика бяха двамата, а отзад Майстора ровеше в паметта на компютрите. Записаха предаването и пак се отпуснаха. Не след дълго Дел подскочи така, че изпъна всички колани и с изцъклени очи изрева:
— Телеграфия … това …там …те са хора. Телеграфия. Тор, Тор ела веднага. Тор.
— Метеорит ли ви удари? Чувам те и без вътрешна връзка Какво става Дел?
— Те …телеграфират. Тор, Тор гледай записа! Това е телеграф. Едно време са го ползвали.
— Старче, никой не е ползвал телеграф в космоса от сто години насам.
— Повярвай Тор. Виж късо, късо, късо, дълго и пак. Тор слушай стария. Погледни шефе.
— Глупости, някоя сонда е изкукала и сега пищи като настъпана, но ще проверим, няма да гръмнем Ерос, имаме време.
— Майсторе, Майсторе — не се предаваше Дел — накарай компютъра да преведе това съобщение. Сигурно в паметта му има кода на телеграфа. Това май го учихме едно време. Трябва да го има в паметта, Майсторе.
Чак сега Йор се обади:
— Аз зная малко телеграф.
— Откъде бе!!! — целия екипаж гледаше него.
— От дядо. Той беше много стар и постоянно майстореше нещо. Опита се да ме учи по малко.