— Нямаме приемник за телеграфия. Никой не ползва такова нещо от много години. Приемния център е пригоден само за телефонни и пакетни връзки. Ако от сигнал-генератор се подаде носеща честота в последния смесител може да се получи нещо.
— Действай! — Твърдо отсече Тор.
— Забранено е капитане, забранено е да отваряме комуникационния център и скенера, ако няма повреда.
— Действай — още по-твърдо изръмжа Тор — забравих си устава на земята преди много години. Действай!
Нямаше друго предаване, но Майстора успя да озвучи записа и след много повторения Йор най-после успя да запише. Оказа се че скенера автоматично е записал и първото съобщение, но то бе неясно, а второто бе пълно. Като предаваше съобщението на командира Йор почувства, че е приет и признат от екипажа.
Събраха екипажа. На големия дисплей бе изписано:
„Ж Ж Ж = С О С С О С С О С = Л О В Е Ц Л О В Е Ц Л О В Е Ц = Е Р О С Е Р О С Е Р О С = С О С С О С С О С“
Целия екипаж бе на мостика. Тор и Дел висяха в центъра, а стария Дел разказваше историята на звездолета „Ловец“ как изследвал покрайнините на слънчевата система, изчезнал преди двайсет или тридесет години. На неговия курс радарите не открили нищо. Това била честа трагедия по онези времена и освен стария Лин никой повече не говорел за него. Лин го знаеха всички.
Командир Тор уведоми земята незабавно. След доста време центъра отговори кратко „съобщението прието“.
„Одисей“ бавно приближаваше Ерос и на различни честоти се опитваха да се свържат, но ефектът нямаше. От време на време чуваха същото съобщение и всеки път различно. Явно имаше жив човек, не беше запис или програма.
— Частно съобщение до командира от стария Лин. — обяви по канала за вътрешна връзка дежурния на мостика.
— Я виж ти! Колко ли му струва? — изкоментира някой.
— Дава честотите на приемане и предаване на спасителните капсули и глисери от онова време. Също и на предавателите в скафандрите за близка връзка. Тогава са работили на разнесени честоти. Майсторе, ало, ела се оправи — продължи дежурния диспечер от противометеоритната защита.
Не след дълго разтреперан, разплакан глас повтаряше от високоговорителите:
— „Одисей“ … „Одисей“ … — честотата на глисерите отговори. Възторга беше неописуем.
Трябваше много време да мине преди метеоритния разрушител „Одисей“ да предаде официално съобщение до центъра:
"От катастрофиралия преди 37 години зад орбитата на Плутон звездолет „Ловец“ глисер с 8 оцелели е успял да се добере и да се закачи за астероида Ерос, излизащ от Слънчевата система. Сега при завръщането на астероида към Слънцето в глисера има 6 оцелели космонавти. Останалите от „Ловец“ са загинали. Имената и кодовете на оцелелите са:
1. …………..
2. …………..
……………..
Телефона на Лин изписука в джоба на скафандъра. Той беше в треска и нито спеше, нито ядеше. За „Ловец“ дори той не можеше да научи нищо освен официалните съобщения.
— Татко, татко, търсят те от Коспол — младо девойче говореше задъхано в слушалката — много са страшни.
— Няма нищо, малката ми, ще видя какво има — отговори колкото може по спокойно той — идвам веднага.
На вратата се сблъска с двама левенти от космическата полиция.
— Командор Лин?
— Да.
— Имате проблеми командор! — преди да разбере какво става закопчаха на дясната му ръка масивна гривна. — Вие сте под контрол! Извинявайте! Вършим си работата. Преди време сте изтеглили секретен сейф на друго лице с кодов номер.
— Да! Какво нередно има? — Лин трепереше, чувстваше. Надеждата го заливаше, обладаваше и изгаряше.
— Вие сте знаели номера, командор, имате право, но става въпрос за пари, за много, много пари.
— Какво става всъщност?
— Вие сте изтеглили чужди сметки, застраховки, заплати и един зародишен сейф принадлежащи на друго лице. Трябва да ги възстановите.
Лен беше див от радост.
— Не мога! — цялата му същност сияеше. — Няма да ги възстановя! Вече не е възможно!
Всичко му стана ясно. Най щастливия човек в галактиката беше той. Най.
— Как така? Вие сте уважаван човек командор Лин … Девет звезди …! Обществено положение …!?
Телефона в скафандъра на Лин отново звънна.
— Татко, какво става татко? Сега пък двама от банката?
— Няма нищо миличко, сега идвам, няма да повярваш, мама, мама се връща, Ели, твоята майка …. ще си сваля скафандъра, малката ми, ще го сваля!
— Татко, нали винаги си ми казвал, че тя останала там…
— Да миличко, но сега май се връща … — по изстрадалото му лице рукнаха сълзи. Самия Лен, легендата, плачеше и се тресеше пред смаяните полицаи. Накрая и те разбраха защо не може да възстанови чуждия сейф изтеглен от него. Изчезнаха сконфузено и безмълвно.