— От Земята, разрушител „Одисей“ препредава частен разговор за астероид Ерос и глисер „Ловец“. Звезден командор Ели, с Вас ще говори дъщеря Ви.
— Аз нямам дъщеря! — колебливо отговори измъчен женски глас от високоговорителя — на колко е години?
— Тринадесет — обади се Йор зад дежурния.
— Лин…!!! — възкликна отново високоговорителя.
Капитан Тор изключи високоговорителя, прехвърли разговора.
— Разговора е частен. Момчета интересното свърши, остава работата. — после се извърна към илюминатора за да скрие сълзите си от екипажа.
Йор погледна към микрофона на скафандъра си. В него беше скрил малка алуминиева лентичка с номера на сейфа на Деа. Тя му го даде на раздяла, ако оцелее … Стария Лин им беше разказвал за дъщеря си. Стана му страшно и потрепери. Зад илюминатора нямаше нищо, а притискаше малката частица живот от всякъде. Космосът е добър само веднъж на сто години.
СТАНЦИЯТА
Земята не можеше да приеме оцелелите от „Ловец“ след повече от двадесет години прекарани в безтегловност. Нейната гравитация щеше да ги убие. Дори Луната не можеше. Дори орбиталните станции. Няма за Тях обратен път. Космосът не ги пускаше. Решено бе да ги настанят в единственото по-голямо заселище в открития космос с изкуствена гравитация. Станция Тена. В неподвижната част на станцията нямаше гравитация. Хората щяха да могат да идват при тях, но те нямаше да могат да ходят при хората. Щяха само да бъдат близо до тях.
За командор Лин не бе трудно да си уреди назначение на станция Тена. За дъщеря му нещата не стояха така. Пасажерските пътувания бяха разоряващи. Единственото което с целия си авторитет издейства бе тримесечен престой за сметка на спасителната служба.
Оцелелите от „Ловец“ донесоха ценна информация за далечния космос. При отдалечаването на астероида Ерос и обратното му завръщане бяха изминали много път. Никой не бе ходил толкова далеч от Земята. Огромната воля за живот и вярата в оцеляването им е давала сили за системното изследване на далечния космос. Между множеството интересни данни имаше и записи на телеметрични сигнали от астероидния облак извън слънчевата система. Явно не бяха от земен произход, но възможностите на оцелелия глисер, предназначен за близки пътувания около кораба — майка, почти без гориво, са много малки за да ги изследва сериозно.
Управлението на космическия флот отдавна се бе простило с идеалистите и изследователите. Интересуваше се предимно от суровини и минерали, кой ги иска и колко плаща. Научните изследвания на далечния космос не бяха изоставени, но и не бяха субсидирани. Вътрешните планети и тяхното завоюване отдавна бяха на мода и носеха добри доходи. Външния пръстен започваше зад орбитата на Марс от астероидния пояс и имаше на разположение петдесетина станции. Един звездолет тръгна преди петнадесет години за най-близката звездна система и готвеха още шест, но не препираха.
Нещо стана! Набързо сформираха военен отдел? Говореше се, че разработват оръжия. Преквалифицираха части от резервните екипажи с бързи темпове.
На Тена преобразуваха оцелелия глисер от звездолета „Ловец“ за нуждите на противометеоритната защита на станцията. От време на време парчета лед и метеори трошаха досадно слънчевите батерии на енергийния блок. До сега нямаше сериозно попадение, но явно и този момент не беше далеч. Тази тежка и неприятна работа бе възложена на Йор и един космонавт — от вътрешния пръстен. Йор го блазнеше втората звезда и званието капитан на кораб, по-високото заплащане и перспективата да стане поне втори капитан на по-голям кораб след време. При една случайна среща със Стария Лин един поглед бе достатъчен да разбере, че и той одобряваше това. Прие. Поне при всяко завръщане на Деа щеше да я засича поне за малко.
При полета Н69 на антиметеоритния глисер „Ловец“ всичко започна спокойно. Гръмнаха два камъка, висяха, слухтяха и дебнеха. Йор стоически изпълняваше присърце тази служба. Знаеше, че всеки труд се отплаща в последствие. Космонавта от вътрешния пръстен, скарал се със своя капитан не беше лош човек, въпреки, че от любов към всеки спор издребняваше до безкрай. Йор също бе приказлив, така че говореха и уточняваха всевъзможни спорове с известно удоволствие и генерален съдия — паметта на компютъра. През този период на самообучение в спорове научи колкото в пет звездни факултета. Сега спореше и свободно цитираше по памет таблици и цифри от история до химия и от астронавигация до психология.