Веднъж, вече на връщане към Тена, когато космонавта спеше в креслото на мостика, а Йор играеше шах с компютъра, изведнъж по приоритетен сигнал за тревога, шахматните фигури изчезнаха и със звуков сигнал се появи образа на станция Тена и траектория на метеорит преминаващ през нея. Твърде късно откриха малкия леден къс радарите. „Ловец“ бе с нос към Тена, отзад нямаше нито оръдия нито лазери. Време за обръщане нямаше. Всичко 118 секунди. Ако се доускореше глисера по пътя на метеорита можеха да се спечелят още 6 или 7 секунди.
Йор включи двигателите на пълна мощност така, че пътят на буцата лед да премине през пламъците на соплата. — Поне Деа не е на Тена — Тази мисъл за миг мина през съзнанието му. Срещна очите на пробудилият се космонавт, неразбиращ какво става. Натисна напред лоста за управление и подложи носът на глисера на траекторията на метеорита, без да изключва работещите с пълна мощност двигатели и да се ускорява към Тена. Планът бе прост. Метеорита щеше да застигне глисера и да рекошира от носа на кораба при значително по-малка скорост. При това и глисера и метеорита щяха да се отклонят от траекторията си. Че това е чисто самоубийство не помисли, но знаеше, на Тена ходеха без скафандри и едно разхерметизиране означава смъртта на хиляди хора. Космонавта осъзна сериозноста на положението и херметизира скафандъра си. Това бе последното Йор видя. Дори не усети болка.
От страхотния удар „Ловец“ се прегъна сякъш бе от хартия и започна да се мята безразборно в пространството. Ледената буца се отклони и след 4 минути профуча на няколко километра от Тена и изчезна в космоса. След още няколко минути няколко парчетии от носа на глисера и буци лед надупчиха слънчевите батерии на Тена.
От удара двете кресла с гръб пометоха няколко съоръжения на мостика, разкривиха вратите на панелите на задната стена и се оплетоха в разкъсаните кабели. Въздуха със рев излезе през пукнатините на глисера и шлемното стъкло на скафандъра на Йор се затвори автоматично хереметизирайки скафандъра. Космонавта нямаше късмет, една изкривена от удара шина се заби в иначе жилавата материя и с една тънка струйка въздух отнесе живота от него. Йор не чувстваше нищо, но още дишаше. Добре че останали без захранване и управление двигателите замлъкнаха.
На Тена никой не си правеше илюзии, че може някой да е оцелял на противометеоритния глисер след този саможертвен акт. Нямаше телеметрични сигнали от него, в конторолната зала отчетоха спирането на сърдечния ритъм и на двамата. Имаше само една крехка надежда, че това се дължи именно на липсата на телеметрична информация. От "Ловец не бе изстреляна спасителна капсула. Въпреки всичко Глисер „Тена-7“ се отправи на спасителна мисия.
Тази вест застигна Деа на курс към САТ-43. Тя замръзна. През нея преминаха мрачните думи на капитан Кид:
— Още два портрета в галерията на космодрум Тена! Горките деца!
Деа се обърна към слънцето зад илюминатора и затвори очи. През клепачите слънчевата светлина прозираше в призрачен оранжев кръг. Подсъзнателно започна да се моли. Толкова силно не искаше да повярва че Йор вече е Там — за астронавтите Там означаваше безвъзвратна далечина, казано просто смърт. Ако някой не мажеше да бъде спасен, макар и жив вече беше Там, в безвъзвратния безкрай — оранжевия кръг се разшири и през зениците и нахлу невидима сила, тръпка разтресе гърба и и се издигна към гърдитетопла и жива, после угасна. Тя се обърна рязко и извика срещу капитан Кид:
— Йор е жив. Знам, че е жив — после се отпусна тихо и остави сълзите да текат по безчувственото лице.
— Дано Деа, дано — с надежда, тихо като ехо отговори Кид. Останалите от екипажа мрачно гледаха в страни.
След 3 часа глисер „Тена-7“ приближавайки към разнебитения глисер „Ловец“ долови телеметрията от скафандъра на Йор. Връзка нямаше, но това бе първата добра новина. Йор бе жив, в безсъзнание и със слаби разреден пулс, вероятно потрошен, но жив. Проблемът бе да се спре лудото мятане на разбития глисер и да се измъкне от там. Един доброволец се понесе с два двигателя и на четвъртия опит успя да се закрепи в центъра на въртене на глисера така, че да не излети от центробежната сила. После включи единия двигател и започна да успокоява мятането на глисера, пропукан разпран и изтърбушен, но дал живот на много хора.
Когато Йор дойде в съзнание на Тена, болката помрачаваше разума му. Болеше го всичко, но разбра, че е останал жив. След няколко дни не можа да се усмихне от болка дори когато прочетоха заповедта за удостояването му с трета звезда. Чакаше единственно Деа. Едновременно не искаше да го види как страда и искаше да е до него.