— Няма да бъдеш с мен при завръщането. След този курс външния пръстен се изнася зад орбитата на Марс. Току що получих новия план.
— Да, ако не уредя нещо. Ще строят Тена. Аз няма за какво да се връщам на Земята. Ще се постарая да остана във външния.
— Ти пък за какво? Можеш да се измъкнеш.
— А ти за какво? Само за повишението ли?
— Не ми се говори. Да помълчим.
— Ще остана още малко с теб. Като почиваш в гравитация идвай при мен. В космоса самотата убива.
— Добре Ада. Благодаря.
Лин изпрати шумните гостенки и завъртя жилищните помещения и биозоните. Командира разпъна платната и нагласи слънцето да осветява биозоната и разположи щитовете. Постоя малко, помълча и включи слабия двигател, сякъш и той искаше по-скоро да излязат от гравитацията на планетата.
Лин остана сам в командния мостик. Вдигна слушалката и се обади до в къщи. После набра на клавиатурата съобщение до звездолета „Ловец“ — <ЕЛИ, ЩЕ ТЕ ЧАКАМ! ЛИН.>> — после го изтри. Тя нямаше да го получи. Йонизацията от работата на двигателите на звездолета не позволяваше комуникации. Отново вдигна слушалката за разговор с Земята, помисли и я остави…
След седмица отиде да почива в гравитация, но не се обади на Ада. Видяха се в стола. Тя не каза нищо, той също. Само срещнаха погледи. Прекара времето си самотно.
След дледващата смяна се отби. За негова изненада Ада го посрещна с целувка.
— Лин как предпочиташ да ти направя кафе?
— Без кафе — каза Лин и се усмихна, после я притисна и я целуна. Нейната топлина не заменяше Ели. Знаеха го и двамата. Лин почувства, че и той заменя някого. Бяха се разбрали безмълвно. Самотата убива.
От следващата смяна вече не беше толкова самотен. Против всякакви правилници Ада идваше да му прави компания. Приятна компания, интимна и палава. Понякога го търсеше често, понякога и тя се усамотяваше. Лин никога не се попита кого замества.
Когато за пореден път след смяна се отби при Ада при нея имаше друга жена. Изглеждаше ужасно. Плачеше безстрастно и безмълвно.
— Лин, в теб има много любов. Помогни и. Казва се Ина.
— Как? Тя има по-скоро нужда от лекар.
— Не! Има нужда от топлина. Помогни и. — каза Ада и излезе.
Лин се опита да говори. Никой не го слушаше. Започна да я гали. Не се съпротиви. Съблече я. Легна гол отдолу и я остави да плаче на рамото му. Без секс. Дълго стояха така и се стремеше да я стопли с душата си, а тя са притискаше сякаш искаше да се скрие в него.
След два дни тя го причака и му заяви:
— Няма да ти стана любовница! Никога!
— Не съм искал това, само те стоплих.
— Ти се възползва от слабоста ми! Без някой да те е молил. Това никога няма да се повтори. Не си мисли нищо. Нямам спомен. Не е имало нищо.
— Не е имало нищо — потвърди Лин. — Нима ако аз имам нужда от топлина би постъпила по различно?
— Не, вече те чувствам близък. Само помни, че не ти дължа нищо. Само посмей да поискаш нещо и ще видиш колко гадна мога да бъда!
— Няма да поискам нищо което и ти не искаш.
— Въобразяваш си.
— Не си въобразявам нищо, аз също те чувсвам близка. Някои неща не могат да се променят. Първите космонавти са летели по-малко от час, но са останали космонавти и след края на живота си. Ние бяхме заедно и това не може да се промени. Приеми го, въпреки, че не имало нищо, ако толкова държиш на това.
— Ще направя нещо за теб, но само ако заслужаваш и помни, че не ти дължа нищо. Ако направя нещо ще го направя защото аз го искам.
— Благодарен съм ти и за това което направи, Ина.
— Не съм направила нищо! Пак си въобразяваш. Мъж!
— Направи! Допусна ме до себе си.
— Щом така ти харесва, мисли си каквото искаш.
Разговора приключи. Какво да ги правиш? Жени! После станаха още по-близки, но след всяка среща се повтаряше същия разговор, сякаш тя доказваше нещо на себе си. Не свикна с мисълта, че е естествено да бъде жена, щом вече беше.
След поредната смяна не посмя да отиде при Ада, но тя го намери. Никога не го попита, какво е станало между тях.
— Благодаря ти Лин. Ти и даде живот.
— На мен кой ще даде, Ада? — отвърна той неопределено.
— Ти си силен. Ако оцелеем аз или тя, или някоя друга … Зная тайната ти. Надеждата няма да те изостави, тя умира последна. Вече ти свикнах, кафето после… — Ада се сгуши в него и се засмя тихичко.
Лесно е отвън да ти кажат че си силен. Ти си знаеш колко си силен, и колко ти струва да си силен. Щом му вярваха че е силен, трябваше да оправдае доверието. Почти му беше станало професия да оправдава доверие и той точно това правеше. Ден след ден, полет след полет, длъжност след длъжност. Така трябваше…