В диспечерната на Дейор се появиха още два кентавъра Елмин и Кадел. Единия в гидонско тяло, другия в залдайско. Очите им гледаха към нарастващата мощ на земния флот. Трябваше да тръгне някой ден към Проксима. Дейор гледаше по-далеч. След като си замина Флос все си мислеше за Мидра от Лира. Този свят сега под властта на Земята Флос бил виждал като млад. Картината която му представи по време на един разговор го заплени. Не, че Проксима беше лоша, или останалите, но Мидра му харесваше най-много. Проблема не беше да се отиде. Трябваше да отидат не кентавърски тела, нечие производство, а хора годни да се размножават. Дали съвета щеше да предприеме широка експанзия или пак търговците ще решават къде е изгодно, както се случи с вътрешните планети и външния пръстен.
Безкрая изисква безкрайно, а не ограничено мислене. Ще стигнат ли силите на Земята за такава задача?
Борбата предстоеше. Дейор искаше широка експанзия на петте външни звезди, за да има вътрешен ресурс за след време. Търговците обратно, първо най-близката, после следващата и печалби още сега, веднага. Това всяка цивилизация решаваше сама и това определяше бъдещето и. Дейор подробно разучи колонизацията на двете Америки и Австралия, също и колонизаторската политика на другите светове.
Белин предложи друга тактика. На Проксима има хора и база преотстъпена от Гидоните. Да изпратим само хора и да ги оставим да си градят свят какъвто им харесва. Лошото бе, че Земята не в центъра на своите владения. Подходящата за централна звезда нямаше подходящи планети за заселване. Белин искаше там да се пренесе управлението на звездните системи, на един от спътниците на огромна планета, където температурата, гравитацията и атмосферното налягане бяха близки до земните, а атмосферата макар и нетоксична, не беше подходяща за дишане и трябваха поне 500 години да се пригоди. От там да се атакуват петте външни звезди които да се заселват масирано. Първо стартират хората. След тях професионалните астронавти с тела за скок, отиват преди хората и подготвят набелязаните планети. Още повече, че имаме налични звездолети, останали от войната, пригодни да носят хора. Ролята на звездния център бе да държи мобилните сили които при необходимост да скачат до съответната планета. Като се има предвид земния опит с космическите нрави, това със сигурност щеше да се наложи. Ролята на Земята бе да произвежда и контролира военната мощ на системата, комуникациите и търговията.
Дейор усети уловката. Ако сега изпратят хората с бавни звездолети, отклонението от програмата би било умишлено убийство. Никой никога не би рискувал. След като се развият новозаселените планети, може да бъдат признати за Светове със свои зони и Земята отново ще има на разположение вътрешния ресурс, но защитена отвсякъде със свои. Усети задоволство. Сред набелязаните планети бе и Мидра. На горния край на звездните владения на Земята, от страната на Залдай.
Без очаквания отпор го приеха. Не се усетиха. Не им пречеше на търговските интереси.
Стартираха по три звездолета с хора в летаргия към всяка от петте звезди, освен това 12 към Проксима. Това щеше да се повтаря всеки три години. Дейор изпрати децата си, вече пораснали с втората група за Мидра.
Самият Дейор си уреди преместване като капитан на купен от Залдай кораб и излизайки от гравитацията на Слънцето, поглеждайки го да последен път, скочи към Мидра да подготви ново небе и нов дом за децата си.
НОВО НЕБЕ
Още с материализирането си в околностите на Мидра Дейор се изненада. Имаше два малки кораба около втората и четвъртата планета. Те явно не желаеха среща със собственика и набързо започнаха да се отдалечават. Единия не отговори на запитването кой е и от къде идва, другия бе по разговорлив.
— Отивам си с мир. Много бързо дойдохте!
— Кои сте и от къде идвате?
— Не мога да кажа кои сме, няма двама от екипажа от една звезда. Идваме от вътрешните светове и каквото съберем продаваме там.
— Кои са другите?
— Като нас, крадци, но са от Хивал.
— Какво търсихте?
— Каквото намерим, редки минерали, ценни метали.
— Това е собственост на Земята. Ако разделим поравно намереното от вас можете да останете.
— Вие имате три големи кораба, ние черупка. Зад нас не стои никой, ще ни избиете и ще вземете всичко. По-добре да сме далеч от вас.
— Както решите. Имате думата ми, наричам се Дейор.
— В тая пустош бордовите разрушители струват повече от думите. Ще продължим да търсим, но пратете за вашия дял глисер. Насочи ли се голям кораб към нас хукваме. Ще ви се обадим като съберем два товара.