— Отиваме си с мир към Хивал. Това за всички ли важи? — обади се другия кораб.
— За вашите два кораба важи.
— Оставаме на вашата дума и милост. Тук сме неофициално, Хивал не желае подозрение от Земята. Аз съм капитан Си.
— Капитан Си, на всички звезди ли е така многолюдно?
— Капитан Дейор, крадци има навсякъде. Срам ме е за Хивал.
— Приеми го като съвместна работа. Защо около Земята не идваше никой векове наред?
— Ходили са много, но след като получи статут на развиваща се цивилизация, после на свят със самостоятелното извеждане на собствен спътник имаше карантина докато не достигна самостоятелно до първата първата си звезда. Никой, дори разбойници и крадци, не нарушава принципите на Пръстена. Наказанието за цивилизация е изолация, а за индивид смърт, която застига всеки и навсякаде много бързо. Имало е много прецеденти, но вече никой не желае да пробва. Разума е безпогрешен, всепроникващ и неумолим.
— Си, колко ще ми струва орбитален катапулт на третата планета и две малки орбитални станции с комуникатор?
— Два товара минерали от втората планета, на голям кораб.
— Можеш да си издействаш един голям кораб, и повишение разбира се, на Хивал. Втория кораб минерали срещу 15 енергийни локатора, един тук и 14 доставени на Земята за да спрем крадците.
— Имаш ги след три обиколки на третата планета. Земята е далеч, локаторите ще докарам тук. Намери някой да ги транспортира до Земята.
— Мидра предлага приятелство на Хивал.
— Хивал приема приятелството на Мидра от световете на Земята.
Обади се и крадеца:
— Мога да закарам локаторите до всички звезди на Земята, срещу товар на курс. Имам условие!
— Кажи си условието?
— Искам дом на Мидра, статут на наемник, покровителство и име.
— Приемам. Нямаш ли си име?
— Имам, но не бива да го слагам до твоето господарю. Дай ни закрила и имена с които да ти служим. Името ми трябва да умре за да имам дом.
— Капитан Нов от флота на Мидра. Харесва ли ти? Ако злоупотребиш с доверието ми, ще дам три товара за живота ти! Дом ще си построиш сам, под закрилата на Мидра с този товар който събираш в момента.
— Да господарю, на вашите заповеди.
— Не ме наричай господарю, аз съм Дейор, после може да е друг. Не на мен служиш, а на Мидра! Градиш си дом! Работи, уреждай се.
— Да, капитан Дейор.
Работите вървяха бавно, но и време имаше. След 12 земни години Дейор се настани в първата база на Третата планета на Мидра. Не желаеше да дава имена на планетите. Трябваше да ги дадат хората които ще дойдат и ще живеят тук.
Пристигаха подгонени отвсякъде. Чуло се беше, че Мидра дава име и закрила на тези които работят честно. Само веднъж Дейор бе подведен. Корабче се опита да натовари и да избяга, разчитайки, че докато няколкото кораба ги достигнат ще излезе в слаба гравитация и ще скочи безнаказано в пространството. Дейор обяви награда от два товара манган и му го докараха изтърбушено, екипажа овъглен.
На четеринадесетата година се материализира среден по големина кораб и без никакви обяснения нападна две космически станции. Едната беше без хора, но другата се взриви заедно с целия екипаж от осем човека. После се насочи към населената станция на шестата планета и чак тогава предаде съобщение:
„Искаме по 9 товара минерали на всяка обиколка на третата планета иначе ще разрушим всичко“!
Мидра не отговори. До шестата планета имаше невъоръжен планетарен кораб, който пришълците не бяха забелязали, понеже бе зад планетата.
По канал с засекретяване Дейор предаде:
„Капитан Мисон, имате на разположение три вида оръжие, глисерите използвани като управляеми снаряди с един пилот, главния двигател на вашия кораб и самия кораб. Унищожете ги.“
Битката бе неравна. Въпреки изненадата нашествениците без усилие се справиха с рояк всевъзможни сонди, после взривиха двата глисера, третия макар повреден отнесе част от задните надстройки, но повредите явно не бяха големи. Жертвите обаче не бяха напразни. Нашественика си отвлече вниманието и загуби ценни секунди. Когато се опомни срещу него работеше главния двигател във форсиран режим от непосредствена близост. След известно време бронята подаде и започна да се топи, но корабите се раздалечиха. Капитан Мисон лично със своя скутер закачи огромното метално туловище и зададе курс на навлизане в атмосферата след което излезе в открития космос и се прибра на кораба с малък ракетен двигател, окачен като раница на гърба му. След няколко часа от мостика наблюдаваше как опърления кораб се вряза в масивната атмосфера, загря, запламтя и се разсипа на милиони частици нажежен метал. Остана само болката за дадените жертви.