ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ
Приближиха Венера на полярна орбита. Това се налагаше от проекта за изграждане на отражателни пръстени, които да намалят унищожителните потоци слънчева светлина към планетата. Макар първия пръстен да бе едва започнат с материал от няколко заловени и довлечени астероида, трябваше да кръжат високо над тях. Всеобщите надежди бяха, че след векове вследствие на този проект планетата ще охладнее до поносими температури. Не препираха и бавно раздробяваха астероиден материал. Когато приключеше проекта на хиляди орбити щяха да се стелят ленти от милиарди отражатели. Доставката на производствена станция за втора орбитална лента бе най-леката задача и нея изпълниха най-напред. Все пак Венера бе с единственото тяло в слънчевата система с гравитация близка до земната. Пред всички останали параметри на Венера кошмарите бледнееха.
Част от доставката на екипаж екипажи и товари на Венера бе възложена на Лин. За тази цел се използваше малката совалка, която клипера носеше зад жилищния сектор, по остта на командния модул и за корекции в курса или малко допълнително ускорение разчиташе единственно на нейните двигатели.
Студена пот го обля при мисълта, че дори с едно погрешно движение може да се потопи под Венерианската тропосфера и да се свари жив. За провирането между въжетата, които носеха висящите градини при поносими температури и налягания, като старомоден дирижабъл под перестите облаци не му се мислеше. При това трябваше да повтори операцията 8 пъти.
Оказа се по-лесно. Обръщаше совалката обратно на посоката на посоката на движение и запалваше двигателя за кратко време. Обръщаше я с носа напред и контролироше ъгъла на навлизане в атмосферата, после парашут и накрая огромен балон я задържаше на определена височина. Огромен балон ли? Това което видя приближавайки висящата градина надмина всичките му представи, макар да бе свикнал с размерите на клипера. Совалката заедно с носещия балон изглеждаше като дребно насекомо между въжетата носещи висящата градина.
Набързо успя да поразгледа, макар, че нямаше достъп навсякъде. Видимото под стъкления купол бе градината — подобна на райската. В нея имаше всичко за което успя да се сети.
Колкото и да го държаха на страна, поне от горе видя огромните лещи. Не му бе трудно да се досети за какво се използват, при наличието на езера от лесно топими и ценни метали на повърхнността. В хангара видя и една малка частна совалка. Не се загледа с какво я товарят, но преди това подробно бе разгледал малкия кораб, който я чакаше на орбита. Осъзна, че това което носи е малко по обем и много ценно. Прецени, че за един млад пилот не е добре да знае много. Явно много хора си затваряха очите за това което ставаше на долните етажи. С известно облекчение отдели совалката си и огнените струи го изтласкаха към чистия космос. Почувства се по-достоен, а когато влезе в командния модул на клипера и по-могъщ. Имаше желание да се изкъпи. Чувстваше се омърсен от посещението.
Останалите курсове направи без желание и с демонсративна незаинтересованост. Само се учуди, че при информация за осем висящи градини само той видя поне още толкова.
На последната от осемте висящи градини видя совалка от непознат тип. Кажи речи само двигатели. Това си беше чист изстребител, със следи от водена битка и без отличителни знаци.
Докато си почиваше към него се приближи човек със странен скафандър, със спуснато стъкло на шлема, макар, че от това нямаше нужда. Направо му предложи да закара изстребителя до една от висящите градини срещу огромно възнаграждение. Явно рискована работа. Освен това му предложи и две момичета…?
Какви бяха тези? Контрабандисти, пирати…? Не знаеха ли на Земята какво става тук? Сигурно знаеха, но търпяха.
Оведоми капитана на клипера за предложението и остана още по учуден от реакцията на стария:
— Ако искаш, направи го! И да ти забраня пак можеш да го направиш и да не се върнеш в нашата мизерия. Изборът е твой!
Прикачиха изстребителя за совалката и поеха без да казват накъде. Пътниците бяха двама, от които единия ранен. Бързаха да се приберат, а ръководството на висящата градина — да се отърве от тях.
Само след двеста километра шест изстребителя от подобен тип го обградиха и поискаха да им предаде пасажерите.
Здравия само му показа ръчна бомба без предпазител. Не каза нищо повече.
Заплашваха го, стреляха покрай него, но не посмяха да го свалят. Явно нападение над совалка на централното управление не влизаше в ничий интерес. Водачът приближи съвсем. Беше нагъл защото знаеше, че совалката не е въоръжена. Напомпа още няколко снаряда в поразения изстребител, обърна се рязко и вкупом се изнесоха с голяма скорост.