— Ами времето?
— Влез в полето с мен. Премествам. Готово. Сега сме в нейното време.
— Сигурен ли си?
— Да. Полюбувай се за последен път на Мидра докато се върна. Впрочем не можеш да виждаш. Чакай! Нямам право да ти дам това преди нейното съгласие.
— Какво ще стане ако тя не съгласи?
— Ще се върна и ще разруша твоето поле.
— Ще ме убиеш?
— Не мога, ти вече си мъртъв. Само ще освободя душата от личността ти и ще я запазя.
— Знам.
— Чакай, ще се върна бързо. Тя има още 8 минути.
Йор остана в мрака като енергийна искрица около един желязно никелов къс с размери 14 на 6 на 5 метра сам. В тази искрица имаше и любов, и жал, и мъка, и душа…
— Йор..Йор…
— Не те виждам. Деа?
— Нищо не виждам. Флос ме води.
— Деа съгласна ли си да работим заедно и да тръгваме?
— Искам да го видя! Ти ми обеща!
— Като започнем да работим заедно ще научиш много неща. Засега само ще го чуваш. Ако само за миг си изпуснеш полуполето запомни, че убиваш и него. Тръгваме. Влезте в полето заедно с мен. Чувствате ли се? Вече сте отново едно цяло. Мога да се обръщам към вас с Дейор или поотделно. Вече пътуваме. Ще учите по време на пътя. Първо се запознайте с задачата. Почваме. Това е задачата. Съгласни ли сте да работим заедно? Дейор?
— Да. Макар, че не ми е много ясно.
— Приятелю, и на мен не ми е много ясно. В тоя свят в който се намираме нищо не е много ясно. Няма нищо общо с предишния. Нито с моя, нито с вашия. Предавам ви знания от второ ниво. Вече виждате.
— Йор, гол си!
— Ти също.
— В предишния ви свят това може да е имало значение. Ако ви смущава — представяте си се в произволна форма. Ще виждате това което искате. Ще вземате по едно ниво информация на всеки период.
— Флос, каква е ролята ни в тази война?
— По границите на разума има проблеми.
— Срещу какво ще воюваме?
— Срещу разни злонамерени енергийни образования. В повечето случаи такива като мен и вас. Забравете оръжията. Тази война е друга. Не можем да позволим злобата и омразата да потопи в огън материята която ражда живот. Ще се борим за всяка душа. В началото Силата е била една. После Властта е застанала срещу Любовта.
— Ние на чия страна сме?
— На която си изберете. Дори ако една душа не може да избере своя път, и я върнем за нов живот преди да се разсее пак е успех за каузата.
— А ние?
— Йор прескочи бариерата на добродетелта от осмия си живот, Дея узря на петия. Не винаги сте били хора. Аз съм се класирал след единадесетия си живот. Поне така ми казаха. Не всеки има шанс дори за втори опит.
— Ангели ли ще ставаме?
— Не! Ангели и демони е едно и също нещо. Чудовищна сила. Двете половини на една армия. Те нямат собствена воля. Не разпознават добро от зло. Ние няма да бъдем толкова силни. Само ще разпознаваме Доброто от Злото. Ще съдействаме на Доброто. Сега е време за следващото ниво. Започваме.
— Каква е тази кошмарна сеч.
— Високотехнологични светове от пръстена на Разума се поблазниха от съюз с Хаоса да пробият бариерата между материята и духа. Това са плодовете на този пробив. Затова бързаме. В районите на пробива времето, живота и смъртта загубиха смисъл като понятия. Цветущи светове са пепелища, недорасли раси носят изтребление със съвършенни технологии, а доскорошни стълбове на хармонията угасват.
— Разума как допусна това?
— Хаоса и Разума доскоро имали единни ръководства, но Хаоса открил собственна технология за съхранение на души и започнал да използва най-злобните в управлението на демоните си. Това променило тенденцията. Не само силата решава много въпроси. Сега сме призвани да защитим Пръстена на разума. Бързо, едновременно и навсякъде. Пръстена загуби границите си. Сега навсякъде е граница. Учете и ще се усъвършенствате. Докато пристигнем ще знаеш точно колкото мене.
— Ти с такава лекота превъртя 6 години изчакване?
— Сам сметни каква е масата на душите на енергант и половина, но за пренасянето използвах почти енергията на ядрена бомба от типа на тези с които ни посрещнахте на времето. Сегашното ни пътуване също е енергиен кошмар. Вземете и последния урок.
Изведнъж тунела свърши. Първо видяха червеникава звезда, после голяма планета с оранжева атмосфера. Неусетно се озоваха на нещо като площадка за танцуване изпълнена с призраци като тях. Нямаше кого и за какво да питат. Знаеха всичко. Знаеха разположението на всичко наоколо, дори имената на всички.
Отдръпнаха се от центъра и след малко там се появи Той. РАЗУМА. Частица от НЕГО и целия едновременно. Цялата любов и мъдрост на вселената. Едно огнено зарево от любов и радост, което пусна лъчи и ги погали всички и после се стопи.