На космодрум"Валентина Терешкова" тържественно посрещнаха новите посланници. Изумлението на подпредседателката на външната директория бе толкова голямо, че наруши дипломатическия протокол и се обърна към стария посланник, който отпътуваше.
— Ваше превъзходителство, Вашите светове не могат да изпращат същества от нашата раса за ваши представители.
— Нашите светове нямат нищо против да изпратите и Вие за посланник някой от нашата раса. — отговори сухо посланника.
— Единия от тях е мъж! — продължаваше да се възмущава под-председателката.
— Някои от посланниците са дори хищници…, но тяхната охрана е в компетенциите на съответното посолство. — отговори посланника и изключи демонстративно електронния преводач.
Попаднаха в един женски свят. Навсякъде приеха Нели за посланник, независимо от опитите и да обясни, че тя е само консул.
При връчване на акридетивните писма лично на Председателката трябваше да присъствува Алекс след двукратния отказ на Нели да отиде сама. Охраната беше впечатляваща. След задължителните любезности Алекс остана да стои сам на една маса с четери бронирани дами от охраната, които го държаха на прицел, а Нели отиде на беседа с председателката.
— Добре ли сте?
— Да. Благодаря.
— И нищо …
— Какво?
След кратка пауза през която Председателката я разглеждаше като рядък мутант с неприкрито недоумение започна отново:
— Ваше превъзходителство Нели, на какво дължим вашия избор за посланници на Залдай.
— На тяхното доверие към нас.
— Защо са изпратили мъж? Не ви ли е страх, от вродените му престъпни наклонност? Той може дори да ви изнасили! Или мен!
— Вас не може да изнасили, имате охрана! За мен не се безпокойте. Той е моят мъж. — Нели го прие като обида.
— Куче, хамстер? Собствен мъж не е ли рисковано?
— Някога мъжете тук са били колкото жените и Земята е била велика сила.
— На каква цена? На женската робия… Добре, че с напредъка на технологиите тези зверове изчезнаха от самосебе си.
— В моя свят не е така.
— Не искам да чувам нищо за вашия свят. Търпим ви като посланник на Залдай.
— Той е посланник, аз съм консул.
— Какво ще кажете за публикацията.
— Каква публикация?
— Трета страница на „Хубавица“.
— Не съм я виждала.
— В „Компютърни вести“. Тази сутрин.
— Е и.
— Снощи той ви е изнасилил. Дори има снимка!
— Кой смее да наднича в спалнята ми! В чуждо посолство!
— Журналисти… Впрочем надявам се във връзка със станалото Залдай да го отзове в най-скоро време.
— Защо?
— Той Ви е изнасилил! Това навсякъде е престъпление.
— Не ме е изнасилил. Той ми е мъж. Редно е да живея с него. Така ми харесва.
— Давате ли си сметка, че на коктейла също има журналисти? Подслушват! В утрешния брой това което казахте сигурно ще е на първа страница.
— Нека! — Нели беше бясна.
— Това вече е намеса във вътрешните ни работи. Ще подадем протестна нота до Залдай да сменят посланника.
— Да снимате в спалнята ми е намеса в семейните ми работи. Аз пред кого да протестирам? Обуздайте си журналистите и спрете публикациите!
— Цензура! Аз съм 11 клонинг на Председателката и това може да ми струва поста. Това което правите разрушава устоите на нашето общество. Затова нямаме посланник на Мидра и не искаме никой от вас тук.
— Ние сме представители на Залдай. Можем да правим каквото си искаме в Залдайското посолство, извън вашата юрисдикция. На никого не сме навредили. На Залдай вашия посланник се клонира за четвърти път, но това не е повод за скандал. Нека вашите журналисти снемат някой друг от персонала на посолството! Ще се радвам да видя трите му очи на първа страница във вашия вестник.
На другия ден в „Хубавица“ и „Клюни“ имаше снимка на Алекс и Нели да излизат хванати за ръце от коктейла със заглавия „Живея с него“ и „Той не ме е изнасилил, а аз него…“
Хумористичния ежедневник „Хубосница“ цяла седмица сипеше остроумия за тях и отношенията им.
В сериозното издание „Медицина“ имаше обширен исторически преглед на тема „Семейството в ранните исторически етапи“ и статия за патологическите изменения в изнасилена жена.
След две седмици тъкмо воят бе започнал да позаглъхва и дори две представителки на бизнеса се осмелиха да дойдат лично в Залдайското посолство да уреждат документи. Едната дори видя Мъжа в дъното на един коридор с двама залдайци. За нещастие на пресата само поздравил.
Тогава се завихри нов скандал. Прочута актриса се явила с мъж под ръка на прием в петия по големина център. Намерила го от някакъв забутан остров. От всички средства за информация следваха таблици и графики за „престъпните наклонности на мъжете“ и „предупределената им невъзприемчивосткъм знания и прогрес“, както и нежеланието им да се клонират, което бе довело до изчезването им преди няколко века.