— Бог да те пази. Впрочем къде ще ходим?
— Първо около Марс — четвърти купол, после Юпитер — по спътниците, после Уран и на връщане Сатурн.
— Боже господи! Заточение!
— Далеч от хората и близо до Бога.
Не ги посрещна никой. В командния модул дежуреше Хок, по скоро се забавляваше, гледайки нещо на мониторите.
— Космонавт Хок, аз съм вашия командир. Казвам се Лин. Докладвайте.
Хок го погледна демонстративно изумен, после пренебрегвайки го се обърна към помощник-капитана:
— Мия, не се крий зад гърба му, няма да те оскверня. Командир Лин елате и се забавлявайте. Двете са заклинили Нол в асансьора, средната редица, вляво. Над него Ела го издърпва към задния край ръчно, с манивела. Ха…ха…ха. Трябваше да скрия манивелата.
— Мирно! Хок, къде си въобразявате, че се намирате? Какъв е този цирк?
— Вие, капитане, къде си въобразявате, че се намирате? Това е последна инстанция, каторга. От тук по далеч не пращат! Накажете ме с затвор на Земята. Ха…ха, елате да гледате.
— Внимание! — Лин включи вътрешната връзка — До всички, говори командир Лин. След 5 минути сбор в командния модул! Край.
След ръмженето на вътрешната връзка настъпи тишина. Не след дълго, един по един се събра целия екипаж.
— Аз съм капитан Лин, сега вече командир на клипера. Не зная как сте живели до сега, забравете какво е било. Предстои ни тежка мисия. Искам да се върнем живи.
— Никъде не отивам — прекъсна го Нол. — Оставам на Тена.
— Боя се, че нямаме избор! — изръмжа Лин — На Тена не ни искат. Затова ни възложиха далечна мисия. Първо трябва да доставим четвърти купол до Даймос, после малка станция с екипаж до спътниците на Юпитер, после…
— Това е доживотен затвор. Протестирам — обади се Хок.
— После, още една станция до Уран. Клиперът ще остане там като фокусиращо огледало за слънчевите колектори — както сега тук. Ние се прехвърляме на кораба на втора експедиция и се връщаме на Тена.
— Боже опази — проплака Мия — Летящия Холандец. Това е ковчег с изтровен екипаж.
— Да! Някакъв полудял и … Трябва да върнем техния кораб.
— Тая чест сигурно е по твоя молба? — изцвили Хок.
— Няма да се оправдавам. Всички си имаме своите грехове. Като се върнем, всичко ще е забравено и просто ще си получим заплатите.
— Нещо като амнистия?
— Да! Нямаме избор. Или ще заработим амнистията си, или ще останем Там. Тук не ни искат. Можем да оцелеем само като екип.
Заточениците мълчаливо напускаха един по един.
— Офицер Мия, моля останете.
Тя спря без да се обръща. Лин доплува с едно движение и обхвана рамото и.
— Благодаря Ви.
— Защо?
— Подкрепихте ме пред екипажа.
Непринудено я погали по бузката и сложи ръка на тънкия ханш. Тя не се сепна, не се обърна.
— Благодаря ти че ми даде да те позная.
Какво ли означава това? — помисли Лин.
— Не мога да ти бъда жена! Дала съм обет. Ти няма да съжаляваш ако ми останеш приятел.
— Нека грехът падне върху мен. — почти на шега каза Лин.
Тя се обърна рязко. Късата и коса ефирно скри очите и от инерцията. Когато очите се откриха в тях светеше живот.
— Тъй да бъде! Сам си го пожела! Бог да ми прости. — Обви кръста му с крака и го целуна нежно. При гравитация следващото и действие бе неосъществимо. Преметнаха се през глава вкопчени. Оказа се че, движението и е премерено. С ръка затвори люка на командния модул после с крак натисна блокировката.
— Не тук! После Миа! В командния модул сме!
— Сега! Никой няма да дойде! Нали чу — от тук по-далеч не пращат. Тия костюми не стават за любене, ще те изям.
Като свършиха Лин висеше отпуснат с оцъклени очи.
— Харесвам те, но не исках точно това.
— Ако не те обичах, нямаше да го направя за теб.
ПО КРАЙ МАРС И ЮПИТЕР
Марс бе голямата надежда на човечеството, голямата любов и голямото разочарование. Живота под куполите се подържаше единствено от човешката суета. Нямаше нито богати рудни залежи които да си заслужават разработката, нито нещо друго привлекателно. Само от неизчислимите милиарди налети в Марсиански програми можеше да се построи нова планета. Както и на Луната упорството бе над целесъобразността. Както и да е. Първите марсианци родени на Марс вече не бяха сензация. Година през година нов купол пристигаше и работата вървеше май заради самата работа.
Марс бе пълен със заточеници и неудачници търсещи ново начало на живота си.
Лин от далеч нареди да изтласкат огромния санддък с новия купол на бъзможно най-висока орбита, така, че при следващтата обиколка на гравитационната прашка, която клипера изпълняваше около Марс да си прибере совалката с командир Миа и транспортната совалка от „Марсорбитър-7“ с екипажа на бъдещата орбитална станция на Сатурн. С тази совалка Миа щеше да замине на новото си назначение.