Пратеникът церемониално връчи на барона някаква грамота. Теди се намръщи. Всички тези ритуали на средновековието го забавляваха само през първите дни, а сега вече му досаждаха със своята глупост, пищност и безплодност. Той очакваше, че пак ще започне дърдорене за коварните дахомейци, но баронът се оказа практичен човек — веднага се заеха с обсъждане на подробностите за похода.
Теди наостри уши — за обект на нападението определиха град Таулект, където се намираше замъкът на херцог Арней. Изглежда това беше решителна стъпка. Дори Теди разбираше, че означава война, но за него беше добре дошло, защото Херб Колайти се намираше именно там, следователно имаше шанс да се добере до предавателя.
А сетне започна такава бъркотия, че Теди ходеше като шашнат цели два дни. Замъкът се раздвижи, навсякъде сновяха хора, нещо мъкнеха, крещяха, водеха по двора коне, запрягаха ги и моментално ги разпрягаха, дърпаха се, спореха. Ковачницата се превърна в шумен цех, зад стените на замъка — в града, също всичко кипеше и клокочеше, въоръжени отряди се стичаха от цялата област и лагеруваха до стените на замъка от двете страни на рова. После изведнъж всичко се успокои и се разбра, че утре сутринта походът започва. Още през първия ден Теди огледа снаряжението си — дрехите и двата меча, и през цялото останало време се мотаеше и зяпаше всичко наоколо.
Баронът и неговите приближени изглеждаха много помпозно — през погледа, разбира се, на чужденец от друга планета. Цялата войска се изтегли от замъка на площада, където се бе събрал целият град. Глашатаи извикваха имената, титлите и заслугите на велможите, а народът ги посрещаше с шум и подсвирквания. Когато гласовитият, нито за минутка не млъкнал глашатай обяви: „Пилот Тед Айрън!“, Теди се оказа в центъра на вниманието и малко се смути. В сравнение с останалите, облечени в невероятни дрехи и доспехи, окичени с всевъзможни оръжия — от боздуган до арбалет, обкръжени от оръженосци и свита, Теди наистина изглеждаше жалък в безформеното си наметало с качулка и с двата меча на гърба. Все пак беше добре, че въпреки цялата си заетост през тези дни баронът не забрави да му избере кон.
От бъркотията наоколо главата му се завъртя и вече отдавна се чувстваше загубен. Какво ще прави и как да се държи занапред — нямаше никаква представа. Появи се принцесата. Тя пак беше облечена като амазонка и съдейки по умението, с което управляваше коня, можеше да се каже, че владее добре този занаят. Хирма се промъкна някъде отстрани:
— Какво си се омърлушил, Теди? А пък аз си мислех, че войната и походите са твоята стихия.
— Хм, дори нещо повече — те са моята професия, но се плаша, че вие воювате съвсем различно. Малко съм объркан…
Принцесата с разбиране поклати глава, макар че всъщност нищо не разбираше.
— Дръж се до мен, Теди…
„Той е чужденец. Съвсем чуждо му е тук. Как другояче може да се воюва?“ — помисли си тя.
Войската вече излезе от града и тръгна на север. Теди беше отвикнал от пейзажите в кислородния свят, напоследък непрекъснато стърчеше в космическите патрули, докато съдбата не го захвърли на тази планета. Пилот-скитник, космически вълк, разпорвач на пеломенските „кречетала“, той с детски възторг гледаше горите, буйната природа и за пръв път усети, че животът не е по-малко велик от Космоса.
Принцесата заедно с Теди яздеха начело на колоната, а баронът изостана и се намираше в центъра на войската. Привечер стигнаха до границата на владенията на Рой. Някъде встрани се мяркаше нещо съвсем черно — село, както стана ясно по-късно. Именно тук са върлували дахомейците и са оставили след себе си само главни и обгоряла земя.
По пътя Теди размишляваше, меко подскачайки в седлото, и скоро престана да забелязва всичко, освен конника пред себе си. Ако баронът го смяташе за дахомейски принц, значи, че му няма пълна вяра в това нападение срещу Дахомея. По-скоро принцесата е натоварена просто да го наблюдава, а тя струваше колкото няколко войници. Бяха го подложили на изпит и той трябваше да го издържи. Или не трябваше? Как ли би постъпил на негово място принц Тауншенд? Теди се губеше в догадки. Засега се налагаше само да изчаква.
На следното утро се състоя поредният съвет и беше създадена разузнаваческа група, в която влизаха двадесетина войници на барона, Остин, двама офицери, принцесата и Теди. Разузнавачите се движеха най-отпред и с повишено внимание.
Баронът действително смяташе Теди за Тауншенд. Принцът отдавна не се разбирал с управляващите в Дахомея — законната власт трябвало да принадлежи на него, а всъщност управлявал бившият канцлер Кейт Гро, който се обявил за крал. Всички знаели, че нямал нищо общо с кралската фамилия, но си мълчали. За барона намиращият се в изгнание принц беше потенциален водач на възможен преврат в Дахомея, където недоволството от Гро вече беше предизвикало няколко кръвопролитни въстания. Затова Рой беше решил всячески да поддържа Теди.