Същевременно не беше напълно уверен, че пилотът действително е дахомейският принц. Но в края на краищата толкова ли е важно, дали е истински, щом работата стигне до преврат? В Дахомея всъщност вече имаше цяла въстаническа армия, състояща се от банди и групировки. Тя беше готова да тръгне след Тауншенд, който трябваше само да я организира и да я сплоти.
Кейт Гро знаеше, че принцът може да се върне и да предяви законните си права за престола, и разбираше, че единственият път, който няма да го доведе до крах, е войната. По негова заповед херцог Арней беше предизвикал тази провокация на границата. Шпионите му бяха донесли, че, както се и очакваше, Рой в отговор е предприел поход. Но баронът не знаеше, че ще го посрещне обединената войска на Гро, Арней, херцог Инца, барон Карнеги и на множеството им васали, които бяха пет-шест пъти по-многобройни от силите на Рой. Планът на Гро беше следният: след като го разбие, да превземе отначало Алгома — града на барон Рой, а сетне целия Данкартен. Той беше напълно сигурен в успеха, защото без силите на барона кралството не бе в състояние да се противопостави сериозно на Дахомея. Кралят на Данкартен Рик Барнегат нямаше никаква представа за плановете на Гро и смяташе безредиците за пограничен инцидент, провокиран от Арней. Изпращайки Рой срещу Таулект, Барнегат мислеше, че ще срещне само силите на Арней.
Гро и неговите приближени следяха придвижването на силите на Рой от замъка Таулект. Когато решиха, че баронът е прекалил, войската на Дахомея се хвърли в атака от три страни.
Разузнавателният отряд, с който се движеше и Теди, изпревари основните сили с повече от четири мили и затова веднага се оказа обкръжен. Всичко стана много бързо — предупредителен вик на един от патрула и незабавно последва звън на мечове. Дахомейците атакуваха пеша и Теди, несвикнал да се бие на кон, скочи моментално. Повече от половината отряд много бързо беше избит. Оцелелите образуваха три островчета: принцесата и трима войници; Остин, офицерът Спик и още шестима войници и накрая Теди, който се сражаваше самостоятелно. Принцесата яростно поваляше нападателите, а тримата войници й пазеха гърба. Броят на убитите дахомейци бързо растеше и Теди, който успяваше да забелязва всичко, съвсем не завиждаше на нейните врагове. Остин със своите бавно се придвижваше към края на гората, като организира прилична кръгова защита. Теди засега се държеше без особени усилия и се радваше, че успя да поправи мечовете. Той икономисваше много време, враговете нищо не проумяваха и падаха сразени. Вече беше започнал да предизвиква у тях суеверен ужас — безформен и сив като лунна сянка призрак с непонятна бойна техника и странен дълъг меч.
А Теди спокойно се оправяше с новите противници, чувствайки леко презрение към тях — все едно мравки, които се опитват да попречат на булдозер да им разоре мравуняка.
Така продължи двадесетина минути — Остин, Спик и двама оцелели войници почти се бяха промъкнали до гората, но там ги обезоръжиха. Принцесата, която вече се сражаваше сама, след минута се спъна и падна. Нея също я вързаха. Остана само Теди. Още не беше ранен никъде, постоянно се движеше, за да не му пречат телата на падналите, но вече беше започнал да се уморява — нали мечът беше метален и не тежеше малко. От стотици нападателите останаха само двадесетина, когато пристигна нов отряд дахомейци. Теди видя как откарват принцесата и останалите към Таулект. Време беше да се маха оттук.
Той си избра посока, ускори реакциите си, нанесе няколко кръгови удара и започна бързо да си пробива път към гората. Дахомейците, и без това уплашени от поведението на Теди, видяха как неговият силует внезапно се размазва, загубва ясни очертания и веднага след това половината, които бяха близо до него, излязоха от строя от невидими, но твърде осезаеми удари. Останалите паднаха на колене и започнаха нещо да мърморят. Теди нямаше нищо против. Щом форсираната динамика предизвиква суеверен страх, струва си да го запомни и да я прилага при необходимост. Той се постара по-скоро да се скрие в гората.
Привечер Теди стигна до Таулект. Градът се охраняваше също както и Алгома — с пазачи при вратите, а те вече бяха затворени. Но за него не представляваше никаква трудност да прескочи стените. Той можеше да се изкачва по гола тухлена стена, а тази беше зидана от неодялани камъни. На върха веднага се натъкна на пазач. Той нищо не разбра — удар с крак и полетя от стената, като шумно пльосна на земята. Теди скочи долу, преди от шума да се е появил някой. Улиците на Таулект малко се различаваха от алгомските. Пилотът вече знаеше главното правило — всички, или почти всички, водеха към замъка.