По средата на пътя някой му викна — въоръжен патрул от трима души. Той покорно се приближи, отхвърли първия за протегнатата ръка, успокои и другите двама. Първият се заклатушка, измъкна се от мръсната канавка, но Теди, извинявайки се, го ритна пак там, вече за по-дълго.
Рова пред замъка просто прескочи. Та нали в края на краищата осем метра не са чак толкова много, ако знаеш някои хитрости и изобщо техниката на скока. Следващото препятствие беше стената. Отдолу се виждаше как пазачите чинно крачат по нея. Теди ги наблюдава десетина минути и си избра място, където бе най-удобно да се изкачи. Искаше да не го забележат — ако си пробие път със сила, замъкът моментално ще се превърне в жужащ кошер. Ала местните пчели имат предимството да познават прекрасно своя кошер, а Теди изобщо не го познаваше.
Той продължи да изчаква удобен момент. Покрай него по моста два пъти преминаха конници, а от замъка излезе въоръжен отряд и бързо се отправи към градските порти. Луната висеше над крепостта и равнодушно заливаше околността с колеблива неясна светлина.
Когато стражите на стената започнаха да се сменят, Теди разбра, че е време. Сивата невидима сянка бързо се оказа на върха и се преметна от другата страна. Охраната не го забеляза. Теди с лека носталгия си спомни кошмара на пилотската школа — стария Блейк, който ги учеше да се движат бързо и безшумно. „Блейк си разбираше от работата“ — въздъхна Теди. За пръв път прилагаше навиците, втълпени му от инструктора, и досега всичко вървеше по вода.
В двора влезе, но сега предстоеше да влезе и в замъка. От двата варианта — през прозорците или през вратите — след секундно колебание избра прозорците.
Тъй като отвън беше тъмно, трябваше да се промъкне към осветен прозорец, за да не го забележат от стаята, а той да може да вижда вътре. Да се вмъкне през тъмен прозорец, без да знае къде ще попадне, би било явна глупост.
Осветените прозорци бяха по-малко от неосветените, образуваха бледа дантела на фона на стената.
Все пак имаше избор. Ето тези три подред — съдейки по всичко, това е доста просторна зала. Не, опасно е, навярно там заседават — Арней или някой друг. Двата прозореца по средата светеха по-слабо, но пък се осветяваха отвън от луната, затова Теди също ги отхвърли. От прозореца на пристройката излизаше дим — значи, там е кухнята и също има много хора.
Оставаше един-единствен прозорец — на кулата. Да се добере до него беше трудно, но не и невъзможно.
Най-напред се изкачи по съседната стена, като се улавяше за врасналия в камъните бръшлян, след това се изкатери на нивото на прозореца по тесния улей между стената и кулата и по едва забележимия леко изпъкнал корниз се добра до мътното стъкло.
В малка, но много висока стаичка върху нещо като легло спеше принцесата на Данкартен. Нямаше оръжие и изглеждаше уморена и отчаяна.
Теди се усмихна: „Очевидно съдбата ми е такава! Вечно ми се налага да я отървавам!“
Едва ли можеше да се измисли по-добър вариант за влизане в замъка — Хирма не би вдигнала шум. Теди се захвана за стената, подбутна рамката и извади половината стъкло. Задържа го с една ръка — няма да го пусне долу, я, та да го чуе цяла Дахомея! Премести краката си вътре, намери опора и се вмъкна през прозореца. След като постави стъклото, скочи долу върху рогозка, сякаш приготвена тъкмо за него.
Тук вече го чакаха, а той изобщо не бе предвидил такъв вариант.
Оказа се, че под рогозката няма под, и пилотът потъна в четириметрова тясна яма.
А през това време съвсем оредялата войска на барон Рой беше отхвърлена към Алгома, силите на Дахомея притискаха южняците и бързо се придвижваха към града.
Трета глава
БЕГЛЕЦ
Отгоре веднага се разнесоха гласове — мишеловката с ръмжене глътна жертвата си и ловците бързаха да я видят.
Теди мрачно седна. Дявол да @говземе, та всеки идиот би се сетил, че в Таулект му готвят посрещане, само че трябваше да си поразчовърка мозъка. А той не го направи, защо — и сам не знаеше.
В светлия кръг се показаха няколко лица. Двама стрелци взеха Теди на мушка.
— Оръжието! — заповядаха отгоре.
Теди помисли малко. Разбира се, ще се изплъзне от стрелите, но какъв е смисълът? Той е съвсем бепомощен в тази цилиндрична яма. По-добре да се престори, че се предава, пък после ще види.