— Опитай да прережеш масата — посъветва я той.
Хирма със същото съмнение огледа меча, след това масата и леко удари по плота.
Лъчът премина през дебелия дъб и масата се раздели на две половини. Хирма поразена отпусна меча и той моментално издълба в каменния под тясна бразда.
Това вече принцесата не можа да понесе. Изкрещя и се готвеше да хвърли меча на пода, но Теди си взе оръжието, хвана девойката за ръка и я замъкна в първата стая. Там, без да губи време, изряза във вратата отвор, изскочи в коридора, преряза мечовете на двамата полузаспали пазачи до самите дръжки и вече без помощта на меча си ги лиши от съзнание за известно време. После се върна в стаята-музей, остави Хирма до изхода и след като се убеди, че повече няма нито една хорбатска вещ, отново хвана принцесата за ръка и я измъкна от злополучния затвор.
Но още до следващата след завоя врата Хирма го дръпна за ръкава, за да спре. Теди се обърна.
— Тук са Остин и Спик, а в отсрещното помещение са двамата наши войници.
Хирма настойчиво го гледаше, макар че той нямаше нищо против — колко му е да пробие още две врати. За останалите пленници Теди чисто и просто беше забравил, защото преди срещата си с принцесата нямаше намерение да спасява никого. Сви рамене и след две секунди във вратите зееха обгорели отвори и се чу сподавено хълцане. Принцесата надникна в килията.
— Остин! Бързо излизайте!
Теди вече освобождаваше двамата яки войници, като преряза въжетата от ръцете им. Принцесата го настигна и сама го хвана за ръката, а след нея бързаха Остин и Спик. И шестимата се втурнаха надолу.
Това напомняше отчаяната атака на изтребители през защитното поле на крайцер. Слязоха по витата стълба и обръщайки в бягство обезоръжените и смаяни пазачи, Теди, Хирма и останалите излязоха на двора направо през стената, а след това предизвикаха паника до вратите. При вида на лазера стражата с викове се разбяга. Теди преряза дебелите вериги, сякаш са млади бамбукови фиданки, и вратите с глух тропот паднаха навън, като направиха мост от стената до отсрещната страна на рова.
Понесоха се през града с бързината на състезателни коне. Щом видеше хора, Теди размахваше меча по-широко и се стараеше да разруши всичко наоколо. Това действаше безотказно, хората изчезваха като попарени. По същия начин преминаха и през градските врати — Теди мигновено направи проход в решетките и остави десетината войници да се чудят каква е тази сила, която превърна мечовете им в чуканчета и здравата ги натупа. Принцесата не изоставаше нито крачка от него, спря за миг само при коневръза. И когато Теди изскочи през вратата и се убеди, че действително са се измъкнали и повече няма с кого да воюва, тя изведе два коня, хвърли му юздата и каза:
— Дръж и давай напред!!!
Останалите, вече на коне, преминаваха през отвора. Теди угаси лъча, пристегна ръкохватката на меча към специалното приспособление на ръкава на комбинезона си, скочи на коня и се понесе.
Когато свикна с мисълта, че са излезли от града и повече не са пленници, Теди изведнъж се сети, че щом намери меча, значи някъде наблизо трябва да са и предавателят, аптечката, а и другите вещи от пилотския комплект и че в този момент той стремително се отдалечава от тях. Това го смути, той дръпна повода и конят послушно спря. Спътниците му пояздиха още малко, но като видяха, че той спря, върнаха се при него и го наобиколиха.
— Какво има? — недоволно попита Остин.
Хирма предано беше вперила очи в Теди.
Пилотът бавно огледа всички, а сетне глухо обясни:
— Аз си върнах меча, но другите вещи, които са ми много по-необходими, останаха в Таулект.
Настъпи кратко мълчание.
— Теди! — пламенно извика принцесата. — Най-напред трябва да предупредим Данкартен и да помогнем на барон Рой. А после всичко останало. Моля ти се, Теди!
Той се поколеба. В бързината съвсем беше изпуснал факта, че предавателят е някъде наблизо, и сега се ругаеше наум с най-обидни думи, но му беше трудно да не се вслуша в молбата на принцесата. Искаше му се да направи нещо приятно за нея.
Остин беше по-логичен:
— Таулект сега е като гнездо на оси. Ние вдигнахме там такъв ужасен шум, какъвто никой не си е представял. Това би било чисто самоубийство, дори за теб, Теди. Ще ти се наложи непрекъснато да се сражаваш и някаква случайност може да те погуби. Няма да си върнеш нищо. А виж, ако влезем в Таулект като господари…
— Хм! Наистина, ти си прав, Остин. И за да влезем като господари, трябва да защитим Данкартен. О,кей, съгласен съм.