Теди по неволя остана до огъня, тъй като беше вързан и се чудеше какво става. След няколко минути дотичаха хора, които по външност приличаха на Бари, Херб и на техните спътници. Само че тези бяха облечени в еднакви дрехи с чудновати хералдични знаци на гърдите. Някои се втурнаха след хората на Херб, а другите заобиколиха Теди. Важният човек, когото наричаха „господин офицер“, го попита:
— Кой си ти и кои са хората, които бяха с теб?
Гласът му беше властен, на Теди му се прииска да се смали. Той отвърна:
— Аз съм мирен пътешественик, а кои са тези хора — и аз като вас не зная.
— Лъжеш, куче! Ти си дахомейски шпионин, нали? Отговаряй!
Теди клюмна. На този едва ли можеш нещо да докажеш.
Офицерът почака малко. Теди мълчеше.
— На каруцата! Баронът ще се заинтересува от него… — изкомандва офицерът и няколко ръце подхванаха Теди. Онези, които се бяха втурнали след хората на Херб, се върнаха, дишайки тежко.
Теди реши — време е да свикне с мисълта, че е дахомейски шпионин. Беше му много обидно, че така глупаво се хвана в капана! Целия комплект, лазерния меч и главно предавателя отмъкнаха хората на Херб. Теди нямаше никаква възможност да извика помощ от базата, на всичкото отгоре стана и шпионин…
Влязоха в града едва по обяд. Обкръжаваше го висока, многократно кърпена стена. Прозяващите се брадати пазачи, накичорени с най-различно оръжие, моментално се изпънаха и замряха, като видяха предводителя на отряда, който залови Теди. Каруците — те бяха две, преминаха след конниците през подемните врати, пресякоха площада, изпълнен с пъстра средновековна тълпа, минаха през затънтени улички с бедни срутени колиби, през квартали с къщи, където живееха що-годе състоятелни граждани. Центърът на града, както разбра Теди, представляваше замъкът на барон Рой, доста солидно на вид здание. Заобикаляха го стени и ров с вода. Каруците преминаха по подемния мост, който служеше едновременно и за врата, и влязоха в просторен двор. Конниците скочиха от конете, дотичалите слуги веднага ги отведоха. Двама здрави въоръжени пазачи свалиха Теди от каруцата и безцеремонно го повлякоха. Най-много го вбесяваше, че ръцете му бяха вързани и нямаше възможност да се бие. Иначе би се измъкнал от тази свита още в гората.
Захвърлиха го в тясна тъмна стая, която беше нещо като затвор. Цялата обстановка се състоеше от малка купчина мръсна слама. Мрачните грапави стени сигурно бяха видели много неща. Светлината едва се промъкваше през тясната цепнатина на тавана, висок почти четири метра. Когато масивната врата се затвори със сърцераздирателно скърцане и трясък, Теди се измъкна от сламата, където го бяха захвърлили с лицето надолу, изправи се и се огледа. Скоро очите му свикнаха с полумрака и той видя някои подробности, които не беше забелязал. В стената имаше зазидани метални скоби с вериги. В някакви вдлъбнатини на пода, покрити с ръждясали решетки, цвърчаха и сновяха нагоре-надолу плъхове. За пълнота на картината липсваха само нечии побелели от времето кости и черепи.
Много скоро отдалеч се чуха приглушени гласове, вратата се отвори с познатия вледеняващ звук и в килията нахълтаха същите двама пазачи, а трети стоеше отвън с факла в ръка. Изведоха Теди, прекараха го по коридор с множество врати от двете страни, а в дъното имаше стълба, по която трябваше да се изкачат. След като се помотаха още малко по различни проходи, се озоваха пред врата, покрита с чудновата релефна резба. Пазачът с факлата я отвори и вкараха Теди в просторна зала. По средата на нещо като трон седеше представителен мъж в богато облекло, лицето му беше важно и волево, макар че едното някак не се връзва с другото. Съдейки по всичко, това беше барон Рой. До него стояха неколцина велможи, а сред тях и онзи офицер. Малко по-далеч, заобиколена от няколко придворни дами, седеше красива девойка, която, кой знае защо, веднага ти се искаше да наречеш принцеса. В залата сновяха слуги и всички поред им подвикваха. Пред барона на колене стояха трима пленници също като Теди. Той се различаваше от тях само по това, че нямаше брада и прическата му бе по-прилична. Десантният му комбинезон беше много измърсен и приличаше на парцалите, с които бяха облечени тримата. Поставиха до тях на колене и Теди.
— Що за тип е този, Остин? — поинтересува се баронът и се поизвърна.
Офицерът, който плени Теди, се приближи до трона.