— Заловихме го на брега в Черната долина. Там вилнееше шайка дахомейци, струва ми се, пак хората на Херб Колайти. За съжаление всички се измъкнаха, освен този и часовоите…
— За съжаление! — презрително изръмжа баронът. — Не можеш да научиш бандата си да воюва човешки!
Остин виновно се поклони.
— Ти дахомеец ли си? — попита баронът Теди.
— Не — прехрипнало отвърна той, — аз съм отдалеч.
— Откъде? Може би от Текондерога или от Каратинга?
— Не, вие не знаете тази земя.
Баронът се спогледа със заобиколилите го васали и се закиска.
— Ти, мръсен и тъп дрипльо, смееш да твърдиш, че барон Рой знае по-малко от теб?
Теди нямаше представа как да реагира.
Чу се нежният глас на принцесата:
— Бароне, а това не ви ли говори, че той действително е чужденец и не познава нашите обичаи?
— Глупости, принцесо! Та на челото му е изписано, че е дахомейски шпионин, а прахът от Таулект или от Авостинг още не е паднал от краката му. — Теди знаеше, че на челото му не е написано нищо особено, но за съжаление това бе известно само на него. Ах, само да му бяха развързали ръцете!
— Колко бяхте? — попита баронът.
Теди вдигна рамене.
— Кой ви изпрати? Херцог Арней ли?
— Чуйте ме, бароне…
— Млъкни!!! — изкрещя баронът. — Нищожество! Ще те стрия на прах! — той скочи, безкрайно разярен. Теди нищо не разбираше и озадачено запримигва. Пазачът силно го удари по врата.
— Как разговаряш! — изсъска той гъгниво. — Трябва да кажеш „ваше сиятелство“.
Теди съвсем се обърка от тези тънкости на етикета. Баронът гневно вдигна ръка:
— Да се обесят! Всичките четирима! Още днес! И повече народ да се събере, за да видят как се справяме с шпионите!
Веднага измъкнаха Теди и тримата му съседи от залата. След тях все още се носеха някакви възмутени викове.
„Идиот! — помисли си пилотът. — Така да се разяри, че не са го нарекли «ваше сиятелство», а просто «бароне»… Страна на идиоти!“
Вкараха и четиримата в килия, подобна на тази, където беше Теди преди посещението си при барона. Двамата бяха високи, силни и мрачни субекти. Те веднага седнаха върху сламата, като оставиха малко място за Теди и за третия, също висок, но за разлика от другите двама — нежен юноша. Пилотът седна с гръб към единия от здравеняците, а юношата — до него. Той беше мръсен, но лицето му все още пазеше палавото си изражение.
— Казвам се Харвей. Харвей Точното око. А ти?
— Теди Айрън, пилот първи клас — измърмори Теди.
— Пилот ли? — пак попита Харвей. — Какво е това?
— Нещо като ездач — въздъхна Теди.
— Аха-а… — задоволи се събеседникът му. — Ами ти защо си тук?
Теди вдигна рамене:
— И аз не зная. Току-що се бях приземил… хм, бях стигнал до брега и веднага ме нападнаха някакви хора…
— Къде на брега? В Черната долина ли?
— Вероятно… — Теди си спомни, че Остин спомена нещо подобно. — Аз съм отдалеч, нищо не зная. А тези, главатарят им е Херб Колайти, струва ми се…
Харвей кимна:
— Зная го! Дясната ръка на херцог Арней.
Теди продължи:
— Та те ме вързаха. Преди да съм им обяснил нещо за себе си, довтасаха юнаците на този барон. — Теди въздъхна. — И ето ме тук… Като дахомейски шпионин.
— Разбрах — кимна юношата.
Теди попита:
— И какво ще стане сега?
Харвей учудено го погледна.
— Как какво? Днес ще ни обесят на площада.
Теди подскочи.
— Как така ще ни обесят?!
— Ти не чу ли какво каза баронът?
— И ние ще седим и ще чакаме като овни в кланица?
— А какво ще направиш? — вдигна рамене Харвей. — Охраната на барона е неподкупна. Никой няма да плати повече от него и нямат сметка да се поддават. Там е цялата хитрост.
Теди седна на мястото си. Ако действително смяташ да правиш нещо за своето освобождение, не трябва да го казваш гръмогласно. Той вече по-спокойно се обърна към съседа си:
— А ти защо си?
— А-а, за дреболия. Измъкнах кесията на един заплес, а той, представи си, да вземе да се окаже пратеник на краля до барона, та… такова…
— Ами тези двамата?
— Тези ли? Това са дахомейци. Само че през цялото време мълчат.
— Дахомея някаква страна ли е?
Харвей косо погледна Теди.
— Вижда се, че наистина си отдалеко. Дахомея е кралство на север, наши съседи.
— Воювате ли с тях?
— А-а, не, някакви си дребни стълкновения и това е всичко. Хората какво — по-добре е да търгуват, отколкото да воюват. Но барон Рой и херцог Арней не могат да си поделят няколко селца и голяма част от гората. Пък и нашият крал Рик не се обича много-много с техния. И воините на барона разпорват шкембетата на дахомейците. И обратното.