Остин скръцна със зъби:
— Както кажете, принцесо…
Хирма внимателно се освободи. Теди вече не я държеше за врата, но още не пускаше ръцете й. Тя го погледна и пилотът долови в този поглед едновременно ужас и възхищение. Той я хвана по-здраво за ръката, а с другата стискаше меча.
— Нещо не ми се иска да те пусна съвсем, принцесо. По-добре да бъдем заедно, нали?
— Какво искаш? — прекъсна го Остин.
— Искам да ме изслуша барон Рой. Заведете ме при него. И имайте предвид, че принцесата е до мен, а аз държа меч…
Те тръгнаха към замъка. Остин удържа на честната си дума. През половиния час, докато вървяха, никой не направи опит да се приближи до Теди, който грижливо водеше принцесата за ръка.
Баронът ги посрещна вече не с такъв бесен поглед, с какъвто беше изпратил Теди. Той вдигна властно ръка:
— Пусни принцесата! Никой няма да те пипне. Давам думата си на рицар и на мъж.
Теди му повярва. Пък и нищо друго не му оставаше. Той се обърна към своята пленница:
— Простете, принцесо! Повярвайте, всичко това беше само блъф. За нищо на света не бих причинил зло на такава очарователна лейди. Разберете ме и ми простете, принцесо.
Девойката слабо се усмихна:
— Аз ти вярвам, чужденецо… Ти ми харесваш.
Баронът мрачно и въпросително местеше поглед от принцесата към Остин, очевидно още нищо не разбираше. Тя описа с две думи как са я заловили хората на Бари. Хирма имала навика да се разхожда сама из града, като се загръщала с наметало и закривала лицето си с качулка. Но дахомейците я проследили.
Тя разказа как Теди е победил и четиримата. След това Остин обясни как Харвей, Теди и двамата дахомейци, които също успели да избягат в суматохата, са избягнали наказанието. Баронът се намръщи. На Теди му се стори, че за него най-неприятното в тази история беше изчезването на Харвей. След минута Рой отново си спомни за пилота.
— Сега вече е ясно че ти не си дахомеец. („Това и по-рано беше ясно, глупако!!!“) Значи, като че ли нямаше защо да те обесим. Това, първо.
„Желязна логика!“ — Теди го гледаше право в очите.
— Съдейки по разказите, ти великолепно владееш меча. А това е привилегия на благородниците. Това — второ.
„Карай, карай, теоретико. А къде беше, когато ме мъкнеха към бесилката?“
Погледът на Теди не изразяваше нищо.
— И трето, ти си бил учтив с принцесата, когато не е било необходимо да се прикриваш с нея.
„Понятия за учтивост и чест — е, няма що!!! Когато не е било необходимо!“
Теди все така настойчиво гледаше барона в очите.
— Значи — направи равносметката баронът, — налага се едно-единствено обяснение. Назови името и титлата си.
Теди се напрегна.
— Пилот… Тед Айрън.
— Пилот ли? — попита баронът и повдигна вежди.
— Това е нещо като граф — малко по-бързо, отколкото би искал, поясни Теди.
Сега баронът втренчено го погледна — също както преди това Теди гледаше него. Дали повярва, или не — беше трудно да се разбере.
— Поздравявам те, пилот Айрън, на моята земя и те моля да бъдеш гост в замъка ми! — бавно и тържествено произнесе баронът и като сложи ръка на сърцето си, се поклони.
Той говореше с Теди като с равен, а това го накара да застане нащрек. Пилотът напрегнато мислеше, преди да отговори.
— Благодаря ти, барон Рой, за оказаната чест, с радост приемам поканата, защото можем да си помогнем един на друг.
Очевидно Теди се държеше точно както трябва и думите му бяха на място.
— Нека пилот Айрън ни извини за малкото недоразумение, което стана днес. Аз и моите хора ти поднасяме най-дълбоки извинения — баронът пак се поклони, а след господаря си се поклониха всички, които се намираха в залата — от Остин до пазачите. Продължаваше да стои права само принцесата.
„Дявол да те вземе, мръсен дангалак! Виж го ти, «малко недоразумение»! Едва не ме обесиха, а той казва на това малко недоразумение.“
Лицето на Теди изрази колкото се може по-голяма признателност и той каза:
— Да забравим това, бароне. Вече всичко е минало — тук пилотът си спомни, че още стиска меча в ръка. — Нека между нас никога не застава това — и Теди повдигна меча и го хвърли настрана. Той със звън падна на каменния под. Освен ръкохватката в него нямаше нищо хубаво и Теди го изостави без съжаление, защото сега вече разчиташе да получи меч, за какъвто мечтаеше.
В залата влязоха офицер и няколко войници, които носеха някакво парче тъкан с размери на одеяло. Положиха го пред барона.
— Това е всичко, което намерихме у Бари и неговите хора, ваше сиятелство! — с поклон доложи офицерът. Войниците се строиха зад него и изцъклиха очи.
— После — обърна се баронът и хвана Теди за лакътя. — Пилот, мисля, че трябва да се преоблечеш и да се изкъпеш.