Теди веднага се съгласи. За миг той внимателно огледа всички внесени вещи — нито предавателят, нито лазерният меч бяха сред тях. Нито една вещ от комплекта.
Втора глава
ВОИН
Първото нещо, което направи Теди като гост на барона, беше да си поръча меч. Трябваше цели два часа да обяснява на ковача какво се иска от него. След това два дни киснеше в работилницата и поправяше някои пропуски. Резултатът от първия опит беше запокитен в рова около замъка. Вторият меч беше постигнат от същата участ. Третия Теди огледа с много голяма доза скептицизъм и го бракува, а когато ковачът се възмути, моментално го строши от най-близкото дърво. Като видя това, ковачът от учудване затаи дъх, но повече не смееше да му противоречи. Затова пък седмия се оказа чудесен — леко извит, разширяващ се от ръкохватката, истински самурайски меч. Теди не обърна внимание на канията, а острието напълно го задоволи, особено след като се затвори в работилницата за едно денонощие и направи така, че то да се върти на ръкохватката. Хитро пресметнатият център на тежестта /ковачът се чудеше и не разбираше защо е необходимо/ позволяваше да се нанасят удари на всички страни без прихващане и винаги с острия край. Прекалено дългата ръкохватка предизвика смях у някои офицери, които се осмелиха да му се подиграват. Когато пък Теди провеси меча на гърба, а не на пояса си, околните бяха просто шокирани. Той предполагаше, че неговите нетрадиционни похвати ще предизвикат известен интерес, но не очакваше някаква сензация. Вторият меч, точно копие на първия, се появи след седмица, но той не го носеше със себе си, а просто го остави в стаята си. Приближените на барона, без особено да се крият, продължаваха да се присмиват на тренировките му. Той често излизаше на двора да се поразкърши. Направи си прът за занимания с нагинато и за съответните раздели по у-шу и кендо и всеки ден по няколко часа провеждаше интензивни тренировки. Винаги беше пълно със зрители, които се забавляваха със странните според тях прояви на пилота. Впрочем това не продължи много: Теди си спомни всичко, което беше учил в училището, и веднъж, освирепял, немилостиво напердаши пазачите с пръта. След това някакъв млад офицер му предложи да се фехтоват и пилотът, дори без да изважда меча си, го наби само с крака. Въпреки всички усилия и меча си офицерът не успя да му нанесе нито една драскотина. След този случай започнаха да се плашат от Теди и не се осмеляваха да му се присмиват. Той реално доказа, че неговите необикновени движения са всъщност ненадминато бойно изкуство. Баронът също понякога го наблюдаваше, но винаги мълчаливо.
Пилотът изпра универсалния си комбинезон и сега се пъчеше в него. Той приличаше на всяка дреха от всички времена и народи и в него Теди не се различаваше много от хората на барона, особено когато започна да носи наметало, под което скриваше отликите си от околните. Сваляше го само през време на тренировките. Постепенно свикна с този живот, нагоди се, усвои маниерите им на поведение, малко по малко разбра що за свят го заобикаля. Сега вече не изглеждаше като бяла врана, можеше да поддържа светски разговор и да посплетничи с барона за последните политически събития.
През цялото време Теди чувстваше, че баронът го проучва, наблюдава го. Рой беше умен човек и бързо разбра, че пилотът не е никакъв велможа, но не даваше вид и продължаваше да се държи с него като с равен. Няколко по-дребни князчета, негови приближени, също се държаха учтиво с Теди, но не стана ясно, дали по указание на барона, или пък по собствена инициатива.
Така измина един месец.
Пролетта беше на края си, готова всеки момент да премине в лято, стопли се и отвъд града полята буйно се раззелениха. Както винаги, Теди излезе на двора за загрявка. Започна с дихателни упражнения, след това с разтягане и в този момент забеляза принцеса Хирма. Той беше свикнал да я вижда с чудновати дрехи, но сега тя се представи като амазонка — така поне я възприе Теди.
Високи до коленете меки ботуши, нещо подобно на шорти, стегнати с колана за меча и чифт кинжали, лека кожена куртка, две широки иглести превръзки на ръцете и тъмна лента около главата, придържаща буйната й прическа.
Теди изглеждаше както обикновено — бос, с безформен, напомнящ кимоно, само че цял и без колан комбинезон и къса коса, необичайна за аборигените. Мечът и наметалото му бяха до стената.
Принцесата гледаше Теди с явно предизвикателство. Преди това той изпълни няколко финтови удара с крак и замря в произволна позиция. Сега се гледаха в очите. Сетне принцесата извади дълъг прав меч, който също държеше с две ръце, но малко по-различно от Теди.