Опитах се да се свържа с нашия доктор, но неговата медицинска сестра никога не призна, че си е в кабинета. Влязох със сила в кабинета му и го открих там, но той ми каза, че е поставил погрешна диагноза. Изглежда се страхуваше. Отидох в полицията, но те не пожелаха да ме изслушат. Бурканът с конфитюр, който тримата мъже отнесоха със себе си, бе единственото нещо в къщи този ден, от което беше яла само сестра ми. Бурканът беше току-що отворен и бе доставка от Марс. Ние сме старомодни хора и си обичаме старата храна. Това бе единственият марсиански продукт в къщи. Опитах се да открия чрез вестниците да е имало и други подобни отравяния. Всичко това ми се струваше така подозрително. Дори отидох в Международния град. Напуснах работа и реших на всяка цена да разбера какво е убило сестра ми и да се опитам да разоблича всеки, който може да е отговорен за това. Навсякъде претърпях неуспех. И тогава дойде полиция със заповед за арест. Аз почти я очаквах и успях да избягам. На Марс дойдох по две причини. Първо, това бе единственият начин да избегна затвора (макар сега да не изглежда така, нали?) и второ, защото открих едно нещо. В ресторантите на Международния град имаше два или три подозрителни смъртни случаи и всеки един от тях беше в ресторант, известен с марсианската си кухня. И така, аз реших, че отговорът е на Марс.
Макиан потърка с палец брадичката си.
— Историята изглежда логически свързана, Хенес — каза той. — Какво мислиш?
— Предлагам да вземем имената и датите и да я проверим. Ние не познаваме този човек.
— Ти знаеш, че това е невъзможно — прозвуча почти раздразнително гласът на Макиан. — Не искам да правя нищо, което би разпространило новината за цялата тази бъркотия. Това може да навреди на синдикатите. — Той се обърна към Дейвид: — Възнамерявам да изпратя Бенсън да говори с теб. Той е нашият агроном. — После отново към Хенес: — Ти стой тук, докато дойде Бенсън.
Измина около половин час преди да дойде Бенсън. През това време Дейвид се бе облегнал на възглавницата и не обръщаше никакво внимание на Хенес, който от своя страна му отвръщаше със същото.
После врата се отвори и един глас каза:
— Аз съм Бенсън. — Това бе благ колеблив глас, който принадлежеше на около четиридесетгодишен индивид с кръгло лице, редееща коса и безрамкови очила. Малката му уста се разтегна в усмивка. — А вие, предполагам, сте Уилямс, нали? — продължи той.
— Точно така — отвърна Дейвид.
Бенсън погледна предпазливо младия землянин.
— Предразположен ли сте към насилие? — попита го той.
— Аз съм обезоръжен — изтъкна Дейвид — и се намирам във ферма, пълна с хора, готови да ме убият, ако прекрача прага на позволеното.
— Съвсем вярно. Ще ни оставиш ли сами, Хенес?
— Това не е безопасно, Бенсън — запротестира Хенес.
— Моля те — благите очи на Бенсън го погледнаха над очилата.
Хенес изръмжа, плясна с ръка ботуша в знак на недоволство и излезе. Бенсън заключи вратата след него.
— Знаете ли, Уилямс, през последната половин година аз се издигнах и станах важна клечка тук. Дори Хенес ме слуша. Още не съм свикнал с това. — Той се усмихна отново. — Кажете ми. Мистър Макиян твърди, че вие наистина сте бил свидетел на смъртен случай от това странно отравяне с храна.
— Да, на моята сестра.
— О! — Бенсън се изчерви. — Ужасно съжалявам. Зная, че тази тема на разговор е болезнена за вас, но може ли да науча подробностите? Много е важно.
Дейвид повтори историята, която бе разказал на Макиан.
— И смъртта настъпи толкова бързо?
— Само пет-десет минути след като беше яла.
— Ужасно! Ужасно! Нямате представа колко опечаляващо е всичко това. — Той нервно потърка ръце. — Във всеки случай, Уилямс, аз бих желал да допълня вашата история. И така, и така сте се досетил за по-голямата част от нея. А аз някак си също се чувствувам отговорен през вас за случилото се на вашата сестра. Ние всички тук, на Марс, сме отговорни, докато не разгадаем тази мистерия. Тези отравяния продължават вече месеци наред. Не са много, но са достатъчно, за да ни поставят в безизходно положение. Проследихме по обратен път отровените храни и сме сигурни, че не идват от нито една ферма. Но едно нещо излезе наяве: Цялата отровена храна идва от Уинград-сити. Другите два града на Марс са засега извън подозрение. Хенес действуваше съгласно предложението, че източникът на заразата е вътре в града. Той предприемаше по своя инициатива среднощни пътувания до него, но нищо не откри.