Капчици пот покриха слепоочията на Хенес. Той издаде няколко гърлени звуци от уплаха. Космическият скитник чакаше търпеливо.
— Ще говоря! — извика Хенес. — Махнете това!
Думите бяха изфъфлени през изкривените му устни, но значението им и ужасът, изписан по лицето му, бяха достатъчно ясни.
— Отлично! А вие, доктор Силвърс, ще е добре да си водите бележки.
Изминаха три дни преди д-р Силвърс да срещне отново Дейвид Стар. В този интервал от време той бе спал малко и бе уморен, но поздрави радостно Дейвид. Бигман, който не се бе отделял от д-р Силвърс през този период, бе както винаги експанзивен в поздрава си.
— Вашият метод подействува невероятно добре — каза Силвърс. — Сигурно вече сте научили.
— Зная — усмихна се Дейвид. — Космическият скитник ми разказа всичко.
— Значи след това си го виждал.
— Само за няколко секунди.
— Той изчезна веднага след като приключихме. Споменах го в доклада, разбира се, но това ме накара де се чувствувам глупаво. Във всеки случай, Бигман и старият Макиан са ми свидетели.
— И аз — добави Дейвид.
— Да, разбира се. Ние открихме местонахождението на складираната отрова и очистихме астероидите. Две дузини хора ще бъдат осъдени на доживотен затвор, а работата на Бенсън наистина ще бъде от полза. Вероятно цяла нова серия антибиотици ще бъде крайния резултат от опитите да се подчини Земята чрез отравяния. Ако бедният глупак имаше за цел научно издигане, би завършил живота си като велик човек. Спряхме го благодарение на признанието на Хенес.
— То е било грижливо планирано от Космическия скитник още предишната нощ.
— О, съмнявам се дали някой би могъл да противостои на опасността от отравяне, но какво щеше да стане, ако Хенес беше наистина невинен? Космическият скитник пое голям риск.
— В действителност, не. Допускате ли, че Бенсън би оставил своето приспособление в лабораторията намазано с отрова?
— А отровата върху топчето?
— Това беше обикновен обезвкусен желатин. Бенсън би се досетил, затова Космическият скитник не се е опитал да изтръгне признанието от него. За да предотврати предупреждението, той му е запушил устата. Хенес може би също би се досетил, ако не беше изпаднал в паника.
Д-р Силвърс се извини и отиде да си легне.
— Какво ще правиш сега, Бигман? — попита Дейвид.
— Доктор Силвърс ми предложи постоянна служба към Съвета, но аз нямам намерение да приема.
— Защо?
— Защото мисля да дойда с теб, мистър Стар, където и да отидеш.
— Аз отивам на Земята — каза Дейвид. Бяха сами, но все пак Бигман погледна внимателно през рамо преди да продължи.
— Струва ми се, че ще отидеш на много места освен на Земята, Космически скитнико.
— Какво?
— Познах те веднага щом влезе обвит в светлина и дим. Затова не взех на сериозно думите ти, когато изглеждаше, че ме обвиняваш като отровител — каза Бигман и широко се усмихна.
— Знаеш ли за какво говориш?
— Разбира се. Не можех да видя лицето ти или подробности от твоя костюм, но ти носеше ботуши до бедрата и височината и конструкцията на Скитника бяха същите като твоите.
— Съвпадение.
— Може би. Не можах да видя модела на ботушите, но разбрах някои неща за тях, например цвета им. Ти си единственият земеделски работник, за който някога съм чул, че е пожелал да носи ботуши в бяло и черно.
Дейвид Стар отметна глава назад и се засмя.
— Ти спечели — каза той. — Наистина ли желаеш да присъединиш силата си към моята?
— Бих се гордял с това — отвърна Бигман.
— Тогава винаги ще бъдем заедно — каза Дейвид, — където и да отидем.