Но тяхното искрено съчувствие не направи болката по-лека.
Бледото утро едва беше пропълзяло на хоризонта, когато бойци от всякакви фракции започнаха масирано дислоциране. Взводни командири викаха заповеди, двигатели виеха и бучаха, отряди потъваха в улиците, следвайки дадените им инструкции според плана. Дори сред нас наистина да имаше шпионин, цялата тази шумотевица обезсмисляше присъствието му. Но ръкавицата тъй или иначе беше хвърлена. Сега предстоеше да видим резултата от решенията ни. Моето най-вече.
Цялата операция имаше две критични цели: да превземем Северния сектор, преди да са изпратили зов за подкрепление и да намерим компютъра на капитан Топло. Тези две задачи по същество бяха неосъществими в рамките на основния план: щеше да отнеме най-малко едно денонощие, преди да осъществим контрол над сектора. А окупаторите можеха да избягат с компютъра, качвайки се на първия звездолет, който се окажеше на космодрума им. Затова аз, начело на малък екип, щях да проникна в Северния сектор, да намеря компютъра и да саботирам космодрума на окупаторите. Междувременно, Толедов и останалите имаха задачата да се опитат да заглушат всякакви интерпланетарни трансмисии, докато успеем да елиминираме вражеските комуникации. Екипът, с който щях да щурмувам, се състоеше от Марк, Ларл, Риз, Гакар и капитан Топло. Те не бяха най-удачният избор за рейд, но бях оцелявал достатъчно дълго в тяхната компания и им се доверявах. Нямах време тепърва да поверявам на непознати да ми пазят гърба.
Така събрани, нашата група крачеше към един от блоковете, недалеч от щабквартирата на Дипломатическия корпус.
— Ух, тази броня ме убива — намусено каза Риз, дърпайки нараменника на арсеналския нагръдник, който носеше.
— Започне ли металната буря, ще се радваш на предоставената защита — отвърна Ларл.
— Пък и то не кат’ да беше лесно да се намери подходящ размер — подхвърли Марк. — Таз’ броня требваше да покрие много материал — едрият арсеналист отметна глава назад и се разсмя. Риз цялата поруменя, което имаше интересен ефект върху зеленикавата ѝ кожа. Междувременно, Марк, който се беше екипирал с чисто нова бойна броня от глава до пети, огледа снаряжението си и добави весело:
— Занасям се, разбира се. И все пак, скивайте си добре пуцалата и дрешките. ’Сичко точно ли е?
— Знам процедурата — изръмжа раздразнено Ларл.
— При мен всичко е наред — каза Риз, преглеждайки за пореден път екипировката си. Тя беше нервна от предстоящата мисия.
Аз единствено кимнах мълчаливо.
— Окей, тогаз — рече Марк. — Ами при вас, капитане?
— Ще се оправя, благодаря — отговори капитан Топло. — Инструментите ми оперират в границата на номиналните стойности.
Гакар нямаше нужда да бъде питан. Всички бяхме свидетели на неговите възможности, далеч надхвърлящи нашите. Дори с лазерния автомат, който носех, аз пак не бих искал да се изправя срещу драксата.
Ние спряхме в подножието на единия от блоковете. Толедов ни беше предоставил секретното оръжие на фракцията си, за да осъществим рейда. Наоколо различни бойци сновяха и забързано се стичаха към сборните пунктове, където да бъдат разпределени по новооткрития театър на бойните действия. Докато разсеяно ги наблюдавах, забелязах в тълпата непознат човек с червена лента на главата, бързащ наред с останалите. Той внезапно погледна в моята посока и помаха с ръка съучастнически.
Аз замръзнах на място. Дръпнах Марк за рамото и се провикнах:
— Кой, по рекстразите, е онзи ей там!?
— К’во, кой, защо, къде, какво??? — стресна се арсеналистът. — Кого сочиш, Текс?
— Нищо не виждам — обади се Ларл.
Непознатият се беше изгубил в тълпата.
— Забравете — рекох аз през стиснати зъби. — Привидяло ми се е.
Как ли пък не.
Марк съчувствено кимна.
— Моите съболезнования, Текс. Знам, че трудно приемаш смъртта на Лидия.
— Текс, защо никога не си ни казвал за нея? — попита Риз. Ларл поклати глава. Ако не идваше от Риз, щях да се изсмея на такъв наивен въпрос.
Но видях погледа на Риз и още веднъж станах свидетел на нейната искрена тъга. Наивна или не, тя показваше истинско състрадание и аз се почувствах длъжен да дам поне някакъв отговор.
— Не знам — въздъхнах аз. — Не говорех за Лидия поради съображения за предпазливост. Но… никой всъщност не бе питал за нея. Само на Марк съм я споменавал бегло и то единствено, когато той ме попита дали имам някого, на когото държа. Защото Лидия беше част от по-голяма тайна. Тайна, която вече няма особен смисъл да пазя. Истината е — поех дълбоко дъх, — че аз и Лидия се познаваме още отпреди Войната. Дълги години бяхме любовници, но после Катастрофата провали всичко.