Замлъкнах. Риз ме гледаше с широко отворени очи. Марк размишляваше в безмълвно изчисление и изведнъж ченето му увисна. Ларл имаше скептично изражение. Аз отвърнах на погледа на найта. Бях решил да разкрия истинските си години. Него обаче нямаше да го издам. Това не зависеше от мен.
— Текс… ти на колко години си всъщност? — попита Риз бавно и несигурно.
Аз пак въздъхнах.
— Бях на двеста, когато се отказах да ги броя точно. Сега съм приблизително на двеста и петдесет, плюс-минус някое и друго десетилетие.
— Как е възможно това? — възкликна Марк.
— Преди Войната съществуваше технология, наречена структурно-молекулно изменение на прилежащия генетичен материал. На кратко му казваха генетично модифициране. Когато човек се подложи на процедурата, редица негови гени биват променени или изцяло подменени, премахвайки по този начин всякакви латентни заболявания, недостатъци, слабости и скрити недъзи. Резултатът е повишаване на всички параметри на тялото на индивида: повишена сила и издръжливост, изключително проницателен ум, отсъствие на болести, цялостно подобряване на способностите. А също така и дълголетие. Преди Войната, средната продължителност на живота беше приблизително около век, плюс-минус десетина години. Според проучванията, генната модификация утроявала този период. Съдейки по себе си, склонен съм да се съглася. Единственият недостатък бе цената на процедурата. Шепа късметлии се раждаха генномодифицирани заради богати или влиятелни родители. Аз бях късметлия. Такива като мен са рядкост. По някое време в живота си Лидия е била подложена на генна модификация. Агент Картър също. Пълна случайност обаче е, че ние сме попаднали тук на тази малка колония, когато Войната е избухнала. Още по-невероятното е, че ние… аз, оцелях толкова дълго. Повечето генно модифицирани в галактиката най-вероятно вече са загинали.
— Но… — започна Риз.
— Няма „но“ — прекъснах я аз. — Генната модификация не ме спаси от нищо. Войната ме съсипа както всички останали. Аз също се боря за живота си. Имам предимства, но и те не могат вечно да ме измъкват. Макар и бавно, вече остарявам. Не съм кой знае колко по-различен от вас. Спя. Храня се. Кървя. Живея. Единствената разлика е, че аз си спомням времето отпреди… — махнах с ръка наоколо — отпреди това да стане обичайният пейзаж.
Марк и Риз мълчаха, осмисляйки чутото. Ларл мърдаше муцуна нервно, измъчван от полузабравени спомени. Гакар и капитан Топло чакаха търпеливо. За учения не знаех, но бях убеден, че Гакар ме разбира напълно. Драксатите бяха изключително дълголетна раса. Може би достатъчно дълголетна, че Гакар да е бил свидетел на разцеплението на човечеството между Теранската коалиция и Федерационния съюз. Душата му сигурно е белязана от безброй трагедии. Белези, които несъмнено двойно са увеличили броя и грозотата си след Войната.
Дълбоко бучене на двигатели прекъсна мислите ми.
— Това е превозът ни — рекох аз. — Хайде да се качваме.
Секретното оръжие на Дипломатическия корпус бе не по-малко впечатляващо от съкровището на Арсенала. Оказа се, че Толедов и компания държат напълно функциониращ граволет. Машината представляваше средно мащабен транспортьор, приличащ на вертолет, но без ротор. Вместо това на върха си имаше два вертикални „вентилатора“, чиято цел бе да генерират антигравитационно поле, създавайки по този начин тяга, която може да се поддържа и без атмосфера. На всичкото отгоре, моделът беше военен. От корпуса на граволета стърчаха чифт ракетни установки, а от двете му страни се подаваха многоцевни картечници, управлявани от десантното помещение.
По стълбите нагоре Гакар буквално срути няколко площадки заради теглото си. Когато се качихме на покрива на блока видях, че машината е заела почти изцяло наличното пространство. Този път бях истински поразен от видяното, дори повече, отколкото когато старшина Рандъл отвори контейнера с кредитите. Боядисаната в снежнобяло обшивка блестеше на утринното слънце, въпреки ръждата. Арматурата под граволета се огъваше от тежестта му и имаше вероятност да не издържи дълго. По-добре да излитаме вече.
— Привет! — ведро помаха срещу нас русо момиче, горе-долу на годините на Риз. Носеше космофлотски комбинезон, отличаващ я като част от Корпуса.
— Здрасти! — ухили се Марк.
Момичето видя Гакар и спря уплашена.
— Велики космосе, какво е това?